Правописът или ортографията е основен белег на грамотността и езиковата култура на човека. Лингвистичният термин ортография идва от старогръцките ὀρθός – правилен и γράφειν – пиша, тоест това означава правилно писане. Правописът е изключително важен за доброто предаване и разбиране на писменото слово във всеки език. Има езици, в които правописът не е толкова важен, защото се пише така, както се говори или правописът е изграден на фонетичен принцип. Такива са например сърбохърватския, както и така наречения македонски, който е просто друга писмено – регионална норма на българския език. В други езици обаче, където правописът е определено традиционен, като например английски и френски, правописът е от изключително важно значение за коректното разбиране на написаното. Освен това, преди да се заемем да учим който и да е чужд език, е необходимо добре да познаваме правописа и граматиката на майчиния си език. Това е особено важно за пишещите хора. Много е дразнещо, включително тук в blog.bg, когато един интересен текст е пълен с досадни правописни и / или граматически грешки. Често това ме е отказвало да го дочета докрая. Затова в издателствата има длъжности редактор и коректор. Едно от нещата, с които се гордея, е, че пиша грамотно. Вероятно то се дължи на това, че още в І клас нашите ми купиха “Правописен речник на българския книжовен език”, издание 1965, който пазя и до днес. Факт е, че като ученик съм го ползвал достатъчно често, а след мен и брат ми. По принцип българският правопис също е основан на фонетичния принцип или съответствието между звук и буква, но има и много изключения на морфологичен и традиционен принцип, особено заради потъмняването на много звучни съгласни най-често в края на думите. Важен аспект от правописа е да се знае правилното изписване на основната дума и нейния корен и нейните производни с представки, наставки и окончания. Според мен важни правила са точната употреба на пълния и непълния определителен член в мъжки род, използването на главни и малки букви, пунктуацията или поставянето на препинателни знаци, както и вярното пренасяне на срички на нов ред. Добре е да се знае и транскрипцията на чужди имена и думи с българска кирилица. Мисля си, че ако човек има желание, може лесно и бързо да научи поне основните правила на родния правопис.
Поздрави за постинга! Правописът е от съществено значение за всеки уважаващ себе си човек. И най - вече за общуването и обмена, и съхраняването на информация. За съжаление, в съвременната действителност, децата се съпротивяват и не желаят да пишат. По лесно е да пишат на лаптопа или мобифона.
Тази малка книжчица е с огромно влияние и значение за мен.
Без ни най малко да противореча на казаното от тебе, първо ще се съглася че всички правила на правописа целят правилното и смисленото му разбиране.
В същност контекста на правилния правопис е да схванем и етимологията на думите, което обикновено хората забравят да потърсят, а и я няма в обикновения правописен речник. Но познаването на чужди езици помага в това отношение.
Но ще припомня и че „всеки език е жив“ и постоянно се развива, но и често е в упадък, както се напоследък се случва с българския, под перото на някои хора. И то не само поради правописа, но и в опростяването на изразността с примитивна словесност.
Не ми се цитират много примери как някои правила просто и постепенно отпадат, поради невъзможно приучаване на спазването им, както т.нар. „мекане“. Ще припомня че има и много думи приели гражданственост само заради постоянната им грешна употреба, като например правилното „обеца“, което и речника е приел за правилно и „обица“, но със забележка.
Пишейки на смартфони и лаптопи и то спонтанно се случва да се бърка и то често. Особено ако симултанно коригираш, а си забравил да изтриеш излишното...
И друго даже ще намекна. Само които не пишат с ум вдъхновен от поезия или други абстрактни мисли далече от клавиатурата не знаят, че понякога привичната дедуктивност кара пръстите просто да пишат това което чуват ушите на лявото полукълбо. И даже думи, които от 3 г. възраст пишете и изговаряте правилно...
Да се коригират грешките на приятели и да се критикува също е част от езиковата култура и етиката :-)
А и ще отбележа „хакерски“ че чрез коригиране може да се заобиколи ограничението от 2000 символа на коментара. На мене понякога ми се налага, когато цитирам или се увлека да пиша, и скоро „открехнах“ и един приятел имащ подобни проблеми :-)
Лелееее, дано не чуят вездесъщите блогови програмисти :-)))