Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2014 18:20 - Благородна лъжа
Автор: rygit Категория: Изкуство   
Прочетен: 457 Коментари: 0 Гласове:
1



  Благородна лъжа
    Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите и се четеше покана:
     „Ела тук до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той и отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да и отвърне:
     „Не искам! Страх ме е от високото. И от теб ме страх. Страх ме е да не ме бутнеш!”
Тя го погледна предизвикателно и отново като, че ли искаше да го подкани с красивите си миловидни очи:
     „Не се страхувай! Приближи се до ръба. Аз нали съм тук.”
Той завъртя плахо глава и се озърна назад към сигурното равно на скалата зад тях. И после пак погледна към нея – все едно искаше да и каже:
     „Точно от теб ме е страх. Ти никога преди това не си ме канила да се приближавам толкова близо до ръба. Ти ще ме бутнеш. От това ме е страх.”
Тя му отвърна с леко поклащане на глава. Може би искаше да го убеди в противното. Нещо като…:
    „Няма да те бутна. Ела не се страхувай! Сега вече е друго. Ще видиш. Високото вече не е толкова високо. Ще видиш! Само ела! Не се страхувай! Ела!”
Накрая той и се довери. Приближи се до ръба. Погледна надолу. От високата скала на която бяха застанали гледката бе зашеметяваща. Винаги когато гледаше този простор му се искаше да може нещо да направи в него. Например да стигне до другия му край, който бе там почти до хоризонта. Но на него не му достигаше смелост. И най-интересното бе, че не го бе страх от небето, а от високото. И точно искаше да се обърне, да я погледне от близо в очите и да разбере защо го кара да се приближи до ръба иии…
… тя го бутна!
Той изписка уплашено. Очите му се отвориха широко. Зениците му изтръпнали от ужас изпълниха почти изцяло пъстрите ириси. И той полетя. Полетя надолу към урвата изпънал врат от изненада и уплаха. Във високото откъм скалата зад себе си дочу присмехулен крясък изпълнен с ехидно задоволство. След това всичко утихна. Около него стана много синьо. И много тихо. Както винаги навярно си е било в необятните небесни простори.
Секунди по късно орлицата разпери криле и полетя след младото си орле. Все пак му бе майка. Не биваше да е само в първия си полет.


ПП (прочетох някъде нещо и реших да го направя на басня)

Rygit 




Тагове:   лъжа,   разкази,   благородна,   rygit,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rygit
Категория: Изкуство
Прочетен: 133623
Постинги: 104
Коментари: 47
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031