Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2014 11:16 - Целувката на ангела срещу Ин витрото част 1
Автор: rygit Категория: Изкуство   
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 06.09.2014 11:18


 
Целувката на ангела срещу Ин витрото - Част 1




(Един достатъчно измислен сюжет по един достатъчно действителен случай)


( Част 1 )


- Добрееее…! Имаш ли готовност? А вътрешна нагласа?

- Мисля, че да! И двете са ми в наличност – отговаря ми тя и поглежда някак си встрани.

- Тогавааа… легни тук на леглото и си отвори краката така, че да не се допират горе в слабините – казвам й аз.

- Искаш да заема поза нещо като за страстна плътска любов ли? – отмята тя косата си настрани и си сваля елечето от гърба – Оххх! Чак ми стана горещо от начина, по който ми го каза – откровеничи тя, правейки го естествено, истински и без превземки.

- Нормално! Казват че бебета било хубаво да се правят с топлина и любов. Иначе после стават едни личности не ти е работа. За това каквото и да правим с теб ще е хубаво да го правим с добри и с чисти чувства един към друг – опитвам се да й вляза в тона аз.

- Ясно! Искаш ме легнала с разкрачени крака, приемайки нещо непознато в себе си, така ли? – и ме поглежда закачливо с красивите си млади очи.

- Може да се формулира и по този начин – дарявам я с усмивка аз и ми се иска поне малко да отпускане напрегнатото си тяло, допълвайки – Ако друг път не са ти правили подобно нещо, наистина ще ти бъде ново и непознато. Въпреки това ще трябва да си спокойна. Няма да е зле да се освободиш от страховете, които си натрупала у себе си до този момент. Особено към този род странни неизпитвани от теб контакти.

- Разбрах! Искаш ме с разпилени по леглото обятия, отворена готовност – замисля се тя за миг и усмихвайки ми се любезно доуточни – а за да ни е по-лесно и на мен и на теб, да бъда и с преливащи добри чувства в душата – пак си оправя косата над ухото, а усмивката й преминава от безмълвна чаровност в откровен женски смях.

- Абсолютно! – потвърждавам аз и започвам да потривам ръце, защото в такива ситуации не обичам дланите ми да са студени.

- А как да легна? По гръб или по корем? – пита ме отново тя, гледайки с любопитство моята подгревателна подготовка.

- Хубав въпрос. И то точно на време. Първо по гръб. После ще легнеш и по корем. То по принцип всякак си може. Но на мен лично така по ми пасва. Така съм си свикнал.

- Щом така си, си свикнал… - повдига едната си вежда накляняйки одобрително глава тя - Така ще го направим - и пак ми се усмихва, но този път с лукава закачливост - Ще ти легна както ти пасва!

- Дизеееел, то и на мен някоя мацка такива да ми ги говориии… И аз ще я погледна по така… И то не само лукаво и невинно закачливо… Хмммм! Брррр…! – започвам да издавам нечленоразделности аз - Така ще и се усмихвам… Така ще и се усмихваммм… Че ще е повече от желаещо.

- Да бе, Бензин, знаем те теб как остро и настойчиво се усмихваш, когато си нацелиш някоя. Още ли така гледаш, а Бензин? С онзи поглед на току що изпуснат от обора разгонен жребец, а Бензин?

- Още Дизелчо! Още така поглеждам! Нооо все по-рядко ми се случва. Май като преминахме на летящ старт покрай четиридесетака иии… - махвам небережно с ръка - Зарежи моите мераклийски гримаси и маниери… на какъв жребец беше? – и му се усмихвам - Какво после казваш правихте с онази чуждата жена. Разказвай! Разказвай! Много истински го разказваш. Не обръщай внимание на моето цвилене – и поглеждам по-така под вежди разказвача:

- После я започвам - и на свой ред той ми се усмихва многозначително.

- Ахаа, започваш я значи? В легнало положение…? Легнал по гръб?! – и пак го поглеждам изпод вежди.

- Да! Аз така си го правя. Почти винаги когато го изпълнявам в легнало положение. Все си е така.

- Ахааа…! Че други какви начини има? И други пози ли си научил. Сигур от както си женен си се усъвършенствал? А Дизел? – питам този път уж съвсем служебно.

Защото то нали в този случай това ми е работата. Да го разпитам за всичко в детайли. И ако открия нещо смущаващо в логиката му, да започна психоаналитичната си работа по него. А той не обръща никакво внимание на закачката ми. Продължава да ми обяснява със сух административен тон:

- Може и на стол, може дори в изправено положение да се прави – после сякаш нещо се усъмнява и ме поглежда въпросително - Бензин ти сега за всичките си работи ли искаш да ти разказвам? Или само за тази жена?

- Ееее, ако пък имаш толкова много случки… Няма да имам възможност да ги изслушам всичките. Но като сме повдигнали въпроса… Все от някоя трябва да започнем. Давай тогава ще я караме по-полекичко. Ще започнем с тази. За нея ще ми разкажеш в детайли. Пък ако имам някакви неясноти може вкратце и за нещо друго да ми споменеш. Сега тепърва на четиридесет и две ако ми разкажеш, за всичкооо… Много ще ми нагрееш застаряващите реотани с твоите нови странни начинания – после го поглеждам и откровенича без заобикалки - Честно ти казвам! Никога не съм си представял, че точно ти-Дизела ултра земния - инженер и заклет прагматик ще се занимаваш точно с такива отвлечени от реалния свят неща.

- Не си сам Бензин. И аз преди всеки сеанс все това си мисля. Да продължавам ли сега да ти разказвам? Или първо ще искаш да си напръскаш реотаните с течен азот, за да не прегряват?

- Да, да, да! Разказвай си - разказвай! Няма да охлаждам за сега нищо! Или ако искаш вместо да си пръскам реотаните с охладител или да питам… Това защо? Онова как? По-скоро първо ми кажи как постъпваш по принцип!?

- По принцип, по принцип… Добре ще почна от там как стоят нещата по принцип. Първо поставям условията си. Уточнявам позата в която ще се провежда сеанса. После започвам начален прегледа, за да видя общото състояние. Така постъпих и с тази жена. После й погалих аурата, най-отвън.

- Сега аура ли и викат вече на оная работа? Женската работа де демек? А Дизел? – и му се хиля мазано – Ааа… Дизел нещо си в грешка. По мое време оная работа не започваше „А” Започваше нещо с „П”. Така и казвахме аз като бях по-млад. Ама то и ти беше наоколо по онова време ми се струва… - и се пооглеждам на страни усмихвайки му се.

- Не бе Бензин. Говоря ти за това, което се намира около тялото на жената. Което всъщност я обвива.

- Ахаа… ама нямаш предвид бельото й нали? Или… някоя пелерина?

- Я стига си се драчил! Нали искаше да ти разказвам… - и ме изглежда накриво – Искаш ли? Или ще се бъзикаш?

- Добре деее… ! Добре! Имаш в предвид някакво, някакво нейно какво…? Какво да предполагам за това дето го каза? – спирам да го закачам аз.

Но някак си носталгично ми се иска да се държа, както съм си го правил винаги до сега с него. Не ми се нрави да бъда заподозрян, че го разпитвам целенасочено. И то по нечия заръка. Но се освобождавам от мислите си и се заслушвам отново в това, което ми говори:

- Не за пелерини от плат или за бельо! За биополето й ти говоря – и ме поглежда строго, а аз вдигам ръце, показвайки му, как ще съм послушен - При нея специално не открих нищо особено. Поне при този преглед. Понеже преди време още веднъж я бях преглеждал. Но то бе в присъствие на много хора в един офис. А като има любопитна навалица наоколо, не винаги ми е много спокойно. И тогава, и сега – констатирах, че има нормален външен ауричен слой. Нищо смущаващо. Нооо… вече като легна. Тогава, тогава… щом си сложих едновременно ръцете - едната на главата й, а другата на венериния й хълм… И ахаа…! Усетих, как има осезателна разлика в температурата на двете места. Долу между краката й температурата бе значително по-ниска от тази на темето й. А ако всичко е както трябва температурата на тези две места трябва да е почти равна.

- Казваш температурата на пепетутката и на темето на жените трябва да им е еднаква, а? Да не би случайно като ги галят на двете места в по така ситуации мъжкарите да изпадат в температурен дистрес, а Дизел? – пак не можах да се удържа да съм съвсем сериозен аз..

- Не точно! Не е тази причината. Такива причини може да има само в твоята глава. И другото - не само при жените е това. При всички хора си е така. Просто в момента става въпрос за жена. Може би и при повечето животни е така. Иначе в подобни ситуации в самата температура на тялото – спря, замисляйки се нещо за момент и продължи сякаш не говореше на мен, а сам на себе си - то и тогава от органовата и другата температура едва ли щеше да се открие разлика… Нооо то това е друго! – пак се замисли върху казаното и ме погледна, но може би съм зяпал доста тъповато, защото започна да пояснява - По принцип има два типа температури. Но и те пак не бива на двете места да са различни. Е със съвсем малки разлики са тези двете температури. Но трябва да се доближават като осезаемост. Но тя другата температура е от едно друго естество.

- Чакай, чакай малко! Какво си мърмориш под носа? Тук сега много ми сдъвка логиката. Набримчи ги едно връз друго едни омотани изречения… Органова температура казваш? Че има ли и друга неорганова? Имам в предвид извън тялото и органите… или какво? Иии… за какви естества на температурите ми говориш бе Дизел? Температурите са два вида - ниски и високи. Сиреч под нулата и над нулата. Какво е това друго естество на температурата? Я ме светни! Тук нещо… съвсем му отървах края.

- Трудно е да го обясня - ей така… Бензин.

- Добре! Дай си тогава малко напън да ми подгрееш разбиранията! Може пък и да стопля нещичко – и се замислих как това е много удобен момент да надникна в алгоритъма на мислите му, за това и го подканих - Давай Дизел! Обясни ми го като ти си го разбираш за себе си. Пък аз ще се нагаждам по твоя логически път на мислене.

- Виж сега... Освен чисто телесната температура… която физически погледнато представлява излъчване на вълни в инфрачервения вълнов спектър, живите тела имат и други излъчвания. Но тези вълнови излъчвания са неуловими дори за най-новите технически уреди. За добро или за лошо, някой от тях моя мозък незнайно защо и как, но ги долавя. Понеже обаче не може да ги обработи в детайли ги асоциира като температура.

- Ама понеже обаче – изимитирах го аз – това само си ги асоциираш – нали? И нямаш, понеже обаче, претенциите да си някакъв си извънземен екстрасензорен термометър? Нали Дизел? – и след като го изгледах под ъгъл продължих с мнима любознателност - Я поясни това, за което ми говориш обикновена температура ли се явява? Илиии… е нещо си друго?

- Как да ти отговоря, я? – попита той и след кратко замисляне проломоти с наведени надолу очи - тази температура дето е на котлона и под мишниците ни… Тя за нас е добре познатата ни обикновената температура. А другата за която аз ти говоря… нея обикновените термометри не я хващат. Не съм се замислял как и по какъв начин да обяснявам получаването й. Иии… какво представлява като физично явление. Мога само да ти кажа, че всеки орган и система в живите организми си имат своя собствена температура. Едната е такава нормална. Дето се мери в градуси. Аз нея съм си я нарекъл термична. А другата особената според моите разбирания… на нея и казвам нетермична температура.

- Стига де Дизел! Страаашен израз ми изплющя ти сега. Нетермична температура. Няма такъв филм! Нито по Dicovery… нито по National Geografic. Виж сега… за такива като мен невежковци в тази област е редно да се опиташ да дадеш някакво по-човешко обяснение – усмихнах му се аз и си казах, че това отново е един удобен момент да изпитам способността му да пресъздава усещанията на особеното си мислене в достъпен словесен вид – Давай! Нооо… не се замисляй на дълбоко…! – подканих го аз - Ей така от ряз! Какво би ми казал по въпроса…? Имаш ли някакво твое си обяснение?

- Амиии… ако не се замислям на дълбокооо… - и се загледа към прозорците на заведението - Първото което ми идва на ум еее… Еее… Че може би тази температура е някакъв неидентифициран от съвременната наука информационен поток между всеки орган и неговата система. И отделно от това - между органите от системите на тялото и мозъка. Да речем някакъв специфичен вълнов поток. Нещо катооо… Нещо катооо… Нещо като обмен на някакви данни… Нещо като диалог да речем между сърцето и кръвоносните съдове. Или между сърцето и белия дроб.

- Ехааа…! Големи бърборковци били тез нашите органи бе Дизел… - захилих му се аз, но той без да ми обърне внимание продължи да си мърмори:

- Или пък всичкото това, което го усещам е нещооо… нещооо… нещо като групов WiFi. Нещо като високо честотен вълнов шепот между всички органи от тялото с мозъка ни да речем. Но това се извършва не по познатия за медицината начин. Извършва се чрез тези неуловими вълни по друга по-висока честота.

- Да бе разбрах някаква неоткрита био WiFi среда. Ясно! А в медицината как беше?

- В медицината е приет канона, че инфото се разпространява по нервните пътища. Или чрез промяна на химическия състав на кръвната плазма. Или понякога чрез ензими и феромони да речем в междуоргановото пространство. А аз сега искам да кажа, как в тялото на животните има още една високочестотна и принципно отместена като естество и характер информационна лента. И то организирана като цялостна комуникационна система. По нея органите и системите също си комуникират. И всяка от тях непрекъснато изпраща по тази информационна лента сигнали за моментното си състояние Но тези специфични сигнали са недоловими за обикновените хора. Освен това са и извън техническите възможности на елементарната ни техника.

- Хммм, казваш тялото има система за перманентна високочестотна комуникационна връзка с всеки орган извън химическата и извън тази на нервната система? Не по кабел - сиреч не по нервите и кръвоносните съдове… А нещо както ефирната спътникова телевизия или безжичния интернет. Нещо подобно ли е?

- Да, подобно е! Но тази система едва ли ти е чак толкова непозната. Това вътре в тялото е просто комуникационна система в умален мащаб на тази която е и между отделните близкородствени индивиди. По тази безконтактна във физически смисъл информационна мрежа майката има усета какво става с децата й. Или еднояйчните близнаци знаят, ако нещо се случва с другия. Може още да се каже, че това е невидимата връзка даваща смисъла на народната мъдрост: „Кръвта вода не става”. Израза шесто чувство влиза в тази графа. Пък ако щеш даже още някакъв пример…Може би и носталгията също е до някъде на този принцип на действие. Невидима връзка с бащиното огнище и първата топла ласка на майката. Това са все ефирни ако мога да така да се изразя импулси. Точно те карат мигриращите с хиляди километри животни да се връщат по родните места.

- Виж ти. Това е интересно! Невидима ефирна връзка за контакт и контрол с центъра. Дизел ти да не искаш да ми намекнеш, че онези тарикати – производителите на самолетните двигатели Ролс Ройс, като са вградили система за текуща сателитна комуникация между всеки техен работещ двигател и базовия си информационен център са откраднали нещо от Природата? Това ли искаш да кажеш с тази нечувана до сега високо честотна система, за органова комуникация, а Дизел?

- Не знам от къде са взаимствали идеята си Ролс Ройс. Не съм чувал за нея. Но съм сигурен в едно. Едва ли фирмените инженери на Ролс Ройс са я измислили преди Природата да сътвори гръбначните животни и човека – усмихна ми се той.

- Ахааа… Добре де… Съгласен! Сигурно няма как някой да роди каквато и да е гениална идея, преди самия той да се роди! Хммм… ! Това наистина е интересно! – и се замислих съвсем на сериозно - И това което ти засичаш е да речееем… точно този органов диалог - така ли Дизел? – и виждайки го да ми кима утвърдително се почесах зад ухото – Мдааа…. Наистина интересно!

- Да. Нещо такова се получава. Аз наистина по някакъв начин прихващам тези органови и системни WiFi сигнали. Но понеже не мога да ги дешифрирам като конкретна информация… най-общо асоциирам информационния поток, като някаква температура. Е ако не ти харесва понятието нетермична температура… сега като се уточнихме, че тя всъщност е сложен информационен поток…Можем и медиаторна температура да я наречем.

- И защо пък точно като температура я възприемаш тази комуникация, а Дизел? Това също ми е мътничко?

- Е как защо? Защото нямам необходимия тип информационен декодер в главата си. Само прихващам вълната. Нали знаеш какво ни учи физичката…? В природата много, от неусвоените или тези в невъзможност да бъдат усвоени енергии и импулси се отделят в пространството под формата на топлина. При съпротивлението получаващо се при триенето – имаме отделяне топлина. При проводника направен от материал с високо съпротивление и преминаване на електрически ток по него - пак се отделя топлина. При химическите реакции също понякога неусвоената химическа енергия на връзката се отделя като доста голямо количество топлина. Нали се смееше как баща ти се вайкаше, че пластмасовия бидон, в който си му сложил джибрите много се е нагрял. И ракията му е поел миризмата на синтетиката. То е защото при ферментацията също се отделя топлина. Сещаш се за тез неща нали Бензин?

- Да бе как? И за джибрите се сещам. И за тока съм съгласен. Особено за проводника… Жена ми онзи ден нали пак стопи единия контакт. Закачила духалката, ютията и автоматичната пералня в един разклонител. Включила ги едновременно защото бързала. А той буквално се разтекал. Явно и разклонителят като теб не е можал да дешифрира колко малко разбира жена ми от пренос на електрическа информация. И се разплакал с разтапящи се бакелитови сълзи горкия – и двамата дружно избухваме в смях.

- Не се коси Бензин! Тя и моята понякога ги прави тез информационни грешчици. Че ако оставим жените на страна… Нещо подобно се получава и с шепота между човешките органи и това как аз ги подслушвам. Та имено по този първичен начин се ориентирам дали органите на пациентите ми са в норма като морфология и физиологични параметри. Или не са.

- Добре, ясно! – прекъснах го аз доволен, че поне за явление от този тип логиката си му бе наред и реших да намаля натиска от към въпроси – Това ми е предостатъчно като обяснение! Давай нататък сега за жената! Там с вас какво стана?

- Ами нататък, нататък… Както ти казах… Това беше първото което дълбоко ме впечатли в тази жена. Зоната около матката, яйчниците й и зоната около фолопиевите й тръби беше много по-хладна. И то в пъти по-студена от това, което трябваше да бъде. Или ако си продължим мисълта, както условно я формулирахме в началото - яйчниците и матката й не си говореха с мозъка. Нито с останалите органи. А би трябвало. Поради тази мълчаливост, температурата им явно бе по-ниска от нормалното. А щом мозъка не чува доклада за състоянието на органа, той не може и да се грижи подобаващо за него. Дето ти казваш за Ролс Росй. Ако в информационният център не постъпва своевременна и коректна информация, инженерите не могат да кажат - добре ли работят двигателите на самолета или не? И това бе първото ми предположение като диагностика. Имам в предвид, че това с прекъснатата WiFi връзка е нещото, явяващо се сериозната причина, възпрепятстваща зачеването.

- Ясно! Тръбите на жената поради нещо незнайно са онемели. И медиаторната им температура е излязла от норма. Това го разбрах. А ти имаш ли представа? Защо е толкова важно тези две нетермични температури да са еднакви и горе, и долу. Или казваш пак ей така условно си си го приел като вярно – не спирах да изпитвам способността му логически да пресъздава странните си асоциации.

- Ами имам нещо на ум! Нооо… не съм на сто процента сигурен.

- Нищо! Остави сега процентите! Казвай!

- Понеже това са две точки които са на двата края на тялото всичко при тях трябва да е приблизително равно поставено. Едната свързваща точка е върха на езика и точката на горното небце точно зад двата горни предни зъба. Другата при мъжа е между долния край на тестисити и ануса. А при жената тази долна точка е между ануса и отвора на вагината. Тези две точки са с еднакви като капацитети и дебит на количество и обем на преминаващ имформационен поток. Това значи в тези зони според моя начин на осезание трябва температурите им и термичната и медиаторната да са приблизително равани.

- Ахаа, рабрах. Казваш ако мястото където жената обикновено си връзва кукуригото на главата и на най-чистото й място между краката не са с равни температури … значи нещо не е наред? Така ли?

- Така! Ама защо най-чистото място? Бензин какво е това най-чисто място на жената? Кукуригуто ли? Да не би защото там в центъра на фонтанелата е онази важната според китайците акопресурна точка с мръсното име Бай хуй? Не разбрах?!

- Не бе Дизел. Тоз китайския бай ти Хуй за пръв път го чувам! И още повече сега от теб разбирам че ни е на главата – ухилих се аз едва, сдържайки се да не прихна на глас и заявих гордо - пък моя Бай хуй си е там където си е на всички нормални българи.

- Бензин не те питам за твоя ти Бай. Попитах те за жената и това място. За мястото й… Как беше…

- Ма ти тоз лаф за най-чистото място на жената не го ли знаеш?

- Не!

- Ми тази важна информационна точка за която ти ми говориш аз я знам като най-чистата точка на жената.

- И защо да е най-чистата пък?

- Ами защото точно това място жената като пикнела го подмивала. Пък като пръднела го подсушавала. И за това винаги хигиената на тази точка била на висота. Ама сега вече ще си знам, как това място наистина е много важно за човека. И то по съвсем други причини. Щото е информационно свързано с Бай ми Онуй дето ми е на горната глава… – и вече не можах да се сдържа, разсмях се на глас.

- Да бе, ясно! Как бях забравил! – каза строго и почти сърдито Дизела - То ти ако не свържеш нещо с някаква абсолютна глупост, няма как и да го запомниш. Добре де! Ти си го помни това място както си искаш – усмихна ми се накрая той снизходително и си довърши мисълта - Та мисълта ми е че точно нарушаването на низходящия информационен преход при тази жена според мен бе една от причините фолопиевите й тръби да са по студени. Задържане някакво ставаше на информацията. И тръбите й, и матката й най-вероятно не си „комуникираха” с другите системи отговорни за репродуктивноста. А поначало в езотеричните среди низходящия информационен поток при хората е известен още като Зачатъчен.

- Аха, зачатъчния поток не работел добре… Ясно! Щом зачатъчния и канал не работи добре то си е в реда на нещата и зачеването да не се получава. Ясно! – но после се сетих, как той каза нещо за тръби и попитах - А кои, кои тръби? Кои тръби били термично по-мълчаливи на онази булка? Я пак! Че с твоите мръсни имена на точки се разсеях нещо…

- Фалопиевите… - натърти той и поясни - така се казва още на маточните тръби. Онези по които преминава яйцеклетката, пътувайки от яйчниците към матката.

- Аха, разбрах. Извинявай. А то нейния случай какъв беше, че ти ми спомена за някакви тръби в началото. Ма аз не обърнах много внимание.

- Еее… Бензин! Ти нали каза да карам случая само в щрих. И аз за товааа… - заоправдава се Дизела.

- Така деее… извинявай! – прекъснах го на момента - Ма много се обърках с твоите сложности бе Дизел. Защо не вземеш да ми захванеш историята малко от по-преди. От началото ми се иска да я започнеш, а! Ще можеш ли? Чеее… там от дето я подкара… не ми стана много ясно на ситуацията! Какво всъщност й се случва като цяло?

- Ти защо не каза да я карам по ред амии…- нахока ме той, но като видя да му махам с ръка продължи - Добре, добре! Ето ти тогава и предисторията на жената. Че ха дано да ти се проясни и ситуацията. Според епикризата й било безспорно установено, че има на сто процента запушени маточни тръби. Подчертавам! Не сраснали, а запушени. Преди да започне тези изследвания жената е имала и един спонтанен аборт. А да! Имала е и кисти в яйчниците. Затова се е принудила и да направи тези изследвания. Мъжът й също си е направил сперматограма – при него всичко е наред.

- Брей ма тя таз жена няма нещо дето да го е нямала бе Дизел! А тази грама, за мъжа за какво е?

- Не грама, а сперматограма. Прави се, за да се установи дали мъжа има възможност да прави бебета. Щото то това да го навириш и да хвърляш семето си наляво на дясно, не винаги е достатъчно да станеш баща. Нали се сещаш?

- Моооже. Ма аз кат съм нямал никога проблем с това… - и му се ухилих мазно - И какво по нататък за нея?

- При нея обаче работите не били добре. Бебето не се получавало. Опитала няколко нестандартни неща, но не са й помогнали. И когато отиват с мъжа си на последния от поредицата прегледи им казват в прав текст: „Как работата е много повече от зле!” От анализа на всички резултати единствения извод е: „Нямало никакъв, ама абсолютно никакъв шанс жената да забременее по обикновения начин!” И им казали още, как единствения изход от ситуацията е… - и ме погледна въпросително като начална учителка очакваща верен отговор от учениците си.

- Да си вземат бебе от дом за сираци – отговорих аз на момента и се изпъчих гордо , но като видях пренебрежителната му усмивка се поправих - Или да извикат Дизела да се опита да им направи бебе с магия – и пак го поглеждам, а той на свой ред се взира в тавана и клати отрицателно глава - Или може би галейки я… Не, не, не! Това „галейки” звучи много еротично. Извинявам се! Исках да кажа да се обърнат към Дизела, който пипайки с лечебна цел въпросната жена по студената пепетутка да й помогне да зачене.

- Колкото и да се пъчиш няма да ти поставя шестица или медал за верен отговор. Особено на тези глупости които издрънка току що – размаха ми показалеца си Дизела имитирайки нашата класна - Казали им докторите: „Единствения ви шанс в този случай е процедура Ин витро!” И че вероятно ще се наложи отстраняване на тези тръби като непригодни за забременяване. Ин витрото струваше на онова време седем хиляди лева. А резултата от всяка такава процедура като гаранция е чиста проба Франция. Сиреч можеш и три четири пъти да се ръснеш по седем бона и пак накрая да си е - язък работата за парите.

- И какво?

- И като чува всичкото това розово бъдеще съпругът й припада в асансьора на болницата.

- Ихааа… Чак пък толкова за припадане ли е била работата? Ще починат месец два и ще опитат пак. И защо припада?

- Защото те ги нямат тези пари. Това първо. Второ ако махнат онези тръби на жена му после няма никакъв шанс да забременее по обикновен начин. И всяко забременяване трябва да е Ин витро или с инплантиране на ембрион в матката. Пък за каква почивка говориш бе Бензин. Това са на сто процента запушени тръби. Какви почивки? Какви пет лева? И така след всичко това ме попитаха аз мога ли да помогна?

- И ти?

- И аз казах – Да!

- Ха така! Ама чакай! А ти откъде знаеше, че можеш да и помогнеш? – хванах се веднага аз за сламката.

Това за мен бе важно. Защото от психологическа гледна точка е много наложително да се установи, как един неуравновесен психически човека се самоосъзнава. И как се самооценява като личност и възможности.

- Тук не мога да ти отговоря. Но вътрешно усещах, как нещата не са толкова трагични. Или поне не са непоправими.

- Да бе. Съгласен! Ама то усета си е едно… Пък дали ще можеш да докараш положението до там до където ти е усета си е съвсем друга работа! Нали така? – взех да философствам аз - Вътрешна убеденост казваш…? Напреки на всичките природните закони, медицински изследвания, епикризи и разбирания, а Дизел? Брей ма ти си се имал за голяма работа… Нещо да не се самопревъзнасяш напоследък? А Дизел?

- Вътрешна убеденост, че имах… да! Имах! – прекъсна ме той и небрежно, пропускайки закачките ми спокойно, завърши мисълта си - Но за другото… За напрекито на природните закони, тук не съм много съгласен с теб.

- Добреее! – отстъпих аз, сещайки се, че не съм тук на обикновен приятелски разговор с разпивка и задявка за топъл тонус на масата - Няма сега да спорим по странични теми. Давай нататък тогава. Както ти е по-лесно да разказваш - така го прави.

- И така започнах със сеансите. Аз отивах сам. След края на нейното работно време. Работехме у тях. После съпруга и се връщаше и ме прибираше с колата. В началото напредъкът ми бе само в това, че успявах да и затопля матката и яйчниците.

- Ахааа... затоплял си й ги казваш… Ама не си лягал от горе й да й мътиш яйчицата в яйчниците като дърт пошъл мисирок? Нали Дизел? – и само дето не се ощипах, защото до преди секунди друго си бях обещал, ма то пусто старо приятелство… те закачливите членоразделни рефлексии сами ми никнеха по езика – Такива работи ако има тях не искам да ми ги разказваш – и му смигнах - Или поне не точно сега.

- Неее… нали ти казах, че няма такива неща в нашата работа. То си се води духовна практика. Не може то така дето се майтапят старите отчета: „Хем това в онова, хем душа в Рая!”

- Абе знам го аз амааа… да попитам. Че и човека си познавам… Щото пък може и духовна практика да се води, ма ти нали не си точно духовно лице… Щото другото ти лице познавам аз преди да се ожениш! Ехеее… ! Ергенското Дизелско лице познава аз, ехее…! Ама ай сега! Както и да е – и махнах с ръка - Давай нататък… нали си ма знаеш, че не мога без да се закачам.

- Та така. Уговорихме се да й направя двадесет и един сеанса. На серии – по три седмички през ден. С тридневна почивка след всяка една седмичка от сеанси. Но то когато жената е в цикъл, сеанси не могат да се правят. Затова времето малко ни се удължи. След петия сеанс и дойде. И тогава се яви и първата добра вест.

- Каква добра вест? Че и е дошло когато на мъжа й най-много му се е искало ли? И че няма нужда тя да му се оправдава, как точно сега я боли глава?

- Не бе - глупости! Каза ми, че от момента, в който е направила спонтанния аборт до ден днешен не е имала толкова обилен цикъл.

- И какво като й е обилен цикъла? Това какво значи? Че пепетутката й е била по-хремава от обичайното ли? – погледнах към него закачливо, а той ми се усмихва спокойно - Обясни де Дизел какво ми се подсмихваш. Аз една жена като и тече протмоненцето не се интересувам как, колко силно и колко гъсто и тече. Просто си знам, че тогава няма да ме огрее. И толкова! Аз да не съм доктор специалист… Ами така де! Какво само ми се хилиш?! – възнегодувах придавайки си сериозност.

- Добре, добре! Стига се оправдава стари двойкаджийо… Това значеше на първо време, че тръбите й имат по-добра проходимост след първите сеанси. Щото то е ясно – с тези кисти в яйчниците, яйцеклетките й ще са най-вероятно анемични. Пък като са й запушени и тръбите…Течението няма как да е обилно. Като при всяка една тръба разбира се…

- Ахааа… Да бе разбира се…! – прекъснах го с колебливо въртене на очи аз - Искаш да кажеш, че си се проявил с твоя метод нещо като майстор каналджия – и се провикнах бойко и рекламно – Канали всекакви чистим какооо! Канали отпушваме какооо! Отпушваме всекакви и всекакси! – и после по-спокойно продължих - И казваш прочистил си й затлачените женски ВиКа тръбурляци. Ами Браво! Това ли е цялата ти история с тази жена? Мноого водопровдно бе Дизел. Няма що. И ти на това каналджийстане - лечение ли му казваш? – опитах се умишлено да го подразня аз.

- Не ВиК, а родилните тръбурляци. Има доста голяма разлика между двата вида. За теб майтап… Нооо… за мен в началото и това ми беше даже предостатъчно. Бе една сериозна индикация, че се движа в правилна посока. Поне като форма на лечение.

- ВиК, родилни… дрън, дрън! Излизат ли тръбурляците на едно и също място… - ама като видях как сериозно ме гледа като учителя ни по химия, на който при едно изпитване говорех глупости от сорта, как йоните и протоните са все едни и същи частички… иии няма как, предадох се, кимвайки му съгласяващо се - Така де! Разбрах го! Този назидателен даскалски поглед вече го разбрах ! Казваш да не се задълбочаваме сега в пикалните тематики… защото пак ще се изложа. Също като онзи път с голяма ми двойка по химия. И после, какво викаш, че се случи на ВиК фронта?

- После си продължихме работата защото аз държах да си изкарам бройката на сеансите. Реших за себе си да не се радвам току така. И то без да имам вътрешно убеждение, че съм успял изцяло.

- Тук те разбирам, нали знаеш, че и аз съм така – кимнах съгласяващо се аз но после пак по стар навик дръпнах магарето за опашката - Ама на теб и за това ли ти трябва вътрешно убеждение?

- Да, и за това.

- ,Доообре така да е. И какво стана после. Ходеше при жената и нещо интересно случи ли се дето става за разказване или… все такава чешмеджийска боза е всичката тази история?

- Случиха се няколко много необичайно неща. Не знам обаче как ще ги възприемеш като ти ги разкажа. Като боза, или като нещо с подобен цвят, пак завършва на буквата „а” но мирише на по-лошо.? – и ме погледна изпитателно

- Че защо пък да не те изслушам? Нали си ми прияталче? Пък ако историята ще е толкова миризливааа… ето запушвам си носа! А ти разказвай!

- Питам… защото много хора като им го разкаже после ме гледат все едно съм превъртял – прекъсваме той.

- Ееее… Може и аз така да те погледна. Но докато не ми разкажеш и не ми обясниш всичко, както го виждаш, както си го мислиш и както си го обясняваш ти се кълна в… кълна се в - и се замислих в кое нещо мога да се закълна, че той да ми се довери и да ми повярва – Дизел в левачката си се кълна. Онази с която ритам най-добре. Мога и да те бъзикам от време не време, но ако ми разкажеш и обясниш всичко… може и да не ти повярвам – и се почесах зад ухото - Но пък ти обещавам - ще го приема като чиста проба необичайната история на един от най-големите ми приятели. Така че давай смело и безотговорно с разказването!

- С разказването си знам, че ще се справя. Но искрено се надявам да успея и в обясненията си Бензин.

- Давай ! Давай! И какво се случи по нататък? Пък за обясненията… там аз ще се напъна максимално, да те разбера - реших да го насърча, знаейки че понякога споделянето на глас намалява вътрешното емоционално напрежение на хората, които халюцинират или си измислят истории, бягайки от действителността.

- Та така! Докато се взирах в зоната на яйчниците й най-неочаквано за мен около ръката ми започнаха да щръкват едни неща. А в главата ми се чуваше по едно: „Джврък! Джврък!” при всяко появяване на такова нещо.

- На „такова нещо” ли? - и си казах наум, ето започва се вече разказа с халюцинациите - Неща ли? Какви неща?

- Ами неща. Като живи неща. Ако си отвориш очите не ги виждаш. Но ако гледаш през премрежен поглед, или по друго му казано с изместен фокус на акомодацията си… Аз ги виждах все едно са малки парченца бодлива тел, които мърдаха като големи изправени на дупетата си гъсеници. Нямах обяснение за излизането им от тялото на пациентката към момента. Но си помислих, че полето което аз създавам вече от толкова време им е дошло в повече. Това поле ако се подава в постоянен ритмичен режим има кумулативен ефект. Затова и се прави през ден. Имено поради този факт си мисля, че съм създал някакъв полеви дискомфорт на въпросните същности. И именно то ги е накарало да бягат от яйчника. Където по незнайни за мен причини те си бяха направили къщички.

- Къщички ли? Какви къщички?

- Ами такива от водни мехурчета. Известни са в обикновената медицина като кисти – заобяснява той но явно аз съм гледал доста отегчено защото той ме попита - Да продължавам ли?

- Дизел виж! Много, много тази кумулативност не ми е ясна. Ноо ще го преживея към момента. Така че да, да, да! Обяснявай си! Пък ако дадеш някое примерче за по леките горивни фракцийки като моята бензинова персона няма да ти се сърдя – подкачих го на шега, но той охотно се впусна да ми обяснява.

- Бензин да подаваш биоимпулс или енергия на пациент е все едно да пуснеш слаб ток във влажно място. Иии… червеите да започват да излизат. Сещаш ли се как правихме това със стария акумулатор на татко. Преди когато заедно ходихме за риба? А Бензин?

- Дааа, за червеите се сещам. Но за другото сега наистина ще се наложи да ми пообясниш малко по-подробно – казах му аз и си помислих, че за първи път от както бях поел задачата стигнахме до открехване на някаква тайнствена завеса на паранормалното погледнато от гледната точка на обикновения човек – кажи сега какви са тези неща, които си извадил от яйчниците на онази жена? Или може би… може би… само си мислиш, че си го направил – опитах се да намекна аз как всичко е само една негова фантазия.

- Такааа… започва се отново със съмненията - махна той с ръка - ама добре поне, че пред теб мога да бъда директен в разсъжденията и приказките си. Аз тези неща, за които ти разказах току що, ги наричам енергийни същности.

- Същности ли? И защо същности? Чух те аз да споменаваш думата, ама не се замислих на момента. Я обясни! Защо така им казваш?

- Защото те съществуват, макар че не са от материя, която можем да видим с просто око. Или пък с каквото и да е било земно техническо средство. Или пък да можем да речем да ги пипнем. Но от друга страна според мен не са неодушевени. Не са като минерали. Не са и статични като растения. Не са и обикновени енергийни израстъци. Такива израстъци съм махал почти от всеки пациенти.

- Оп, оп, оп! От почти всеки пациенти! Оп,оп,оп! По-полеко Дизел. Дай сега по ред да я караме! Искаш ли, а?! Значи има живи и не живи енергийни неща. Живите са същности, а не живите според теб са израстъци.

- Не само според мен. Всички езотерици занимаващи се с лечение на по-ниско ниво знаят за енергийните израстъци. Има ги описани в достатъчно много книги. Ако толкова те интересуват прочети си ги от там. За мен те отдавана не са интересни. Те не мърдат, не бягат, не хапят и не жилят. Тях ги откриваш повече от лесно. Хващаш ги с ръка все едно вадиш краставица от кошницата си в супера. И оп и ги измъкваш от тялото на човека.

- Фасулска работа казваш? А Дизел? Оп! Хващаш си ги ей така някакви си енергийки, приличащи на салатки и марулки… И оп! С ръка ги измъкваш? И опала те излизат? Така ли?

- Казах, приличат на краставица не на салата. И да! Така си е! Енергийните израстъци причиняват само схващания и болки тук-таме. Но тях и един добър масажист ги усеща. Той също може да ги отстрани по време на масаж. За каквото искаш за това ще ти разкажа. Ако искаш за израстъците, ако искаш ще ти разкажа за същностите.

- Ееее, приятелю, познаваш си ме ти. Екшънът ми е по-близо до сърцето, от колкото скучното дървосекачество или разчистването на неща от рода на сталактите и сталакмитите. Разказвай ми тогава за същностите щом хапят жилят и не стоят мирни… Давай! Разказвай за тях – реших отново да го предразположа към откровеност.

- След този сеанс нищо особено. Просто каза че й е олекнало на яйчниците по някакъв начин. Без да ми обясни точно как. После обаче два сеанса скука. Нищо не помръдваше в нея. Само я зареждах с енергия и се надявах съвсем да и отпуша тръбите. Между другото само да вметна, че след като извадих онези гадинки нетермичната температура на тръбите и се вдигна малко, а на яйчниците беше много осезаемо. След това обаче по ред независещи от двете страни причини си дадохме не три дена, а цяла седмица почивка. Но почивката ми дойде добре. Доста се поуморих. Пък и по време на отдиха имах време да помисля. Това, което до момента бях констатирал като факти и събития все пак бе добре да бъде осмислено.

- Така си е. Знам се те аз. Не си човек който действа ей така безмисловно. Ихааа! Ама то много уморително ще да е това пиполене? А Дизел? – но виждайки свъсените му вежди се спрях и попитах - И после какво стана?

- Не вървяха нещата много в очакваната от мен посока. За най-голямо мое разочарование на първия сеанс след почивката усетих, как маточните й тръби пак са затлачени. Пак бяха по-студени от нормалното. И това си личеше вече много защото яйчниците, които се намират в близост вече явно си бяха с по–висока температура. Енергията която прекарвах през тръбите отново се движеше мудно. Все едно буташ пръчка в гъсто желе.

- А как трябва да бъде?

- Ами ако всичко е наред като плъзгаш или промушваш мисълта си или по-скоро нейния енергиен импулс през определеното здраво място, то импулса трябва да се движи леко и безпрепятствено. Все едно го плъзгаш по водна повърхност.

- Как, как го каза това…! Я пак! Какво е това да си плъзгаш и промушваш мисълта си през някъде?

- Ами това е най-трудната част за разбиране. Нея най-трудно я обяснявам в детайли. Много време ще ти отнеме Бензин. Как ще предпочетеш да ми се довериш до някъде без доказателства илиии…?

- Ще ти се доверя Дизел. Сега ще ти се доверя пък като се прибера в София ще си го проверявам в мрежата. Давай нататък – реших да получа колкото се може повече инфо този път, за да мога да се подготвя за следващия и да съм по-добър събеседник.

- Ами какво стана нататък… разбрах, че след почти месец работа или иначе казано след осем, девет сеанса съм отново до под кривата круша. Цикъла и беше добре. Сиреч чисто биологично жената вече се чистеше добре. Нооо… запушването явно си беше все още от висок порядък. Или поне достатъчно голямо, за да възпрепятства забременяването й. Вярно студенината и разликата в температурата горе и долу на тялото й бяха намалели. Но си съществуваха.

- И това какво значеше?

- Това значеше, че не съм отстранил изцяло причината. И трябваше здраво да помисля какво става. И какво да направя.

- И измисли ли нещо?

- Да. Стигнах до извода, че причината която поражда по-ниската температура в репродуктивната система на жената е в основата на всичко. И че аз не съм отстранил още тази причина. Щото човешката яйцеклетка всъщност е една принцеса която като всяка височйаша персона от такъв ранг не си дава много зор за земните простосмъртни неща. Дори за основното, за което се е появила на този свят - да бъде оплодена. Тя наистина попада в тези тръби, но е изключително и височайшо неактивна.

- Ами принцеса бе Дизел! Каква принцеса ще е ако се зори за нещо? – намигнах му аз, но той си оставаше все така сериозен.

- Е така де. Така! Ролята и е много точно отредена. Вярно. Поне до момента на оплождането е такава. За това и фолопиевите тръби всъщност и осигуряват една топла връзка. Пасивно динамична връзка между яйчниците и матката.

- Ти ще ме съсипеш с твоите шантави определения. И как става там работата с придвижването на тази мързелива височайша гевезана? И това пък пасивно динамична връзка от къде го измисли. Ти сега да не пишеш нова физика бе Дизел?

- Пасивно динамична защото от вътрешната страна на маточните тръби са изпълнени с множество реснички. Те се клатушкат като треви подухвани от вятъра. И с тези си плавни пасивни полющващи се движения ресничките придвижват яйцеклетката по тръбите, галейки я нежно. Все едно много фенове пренасят на вдигнати над главите си ръце своята идолка до сцената. Там където яйцепринцесата пръскайки около себе си конфети от яблъчна киселина ще им изпълни любимия сингъл „Кой сперматопринц ще се слее с мен?”

- Е то е ясно, щом е тръба нещо ще трябва да минава по нея. Вятър и облаци няма как… Ама за какво й е течност пък на принецесата? Нали тръбите имали някакви си реснички?

- Течността е нужна почти на всякъде в организма. Колкото до маточните тръби течността осигурява плавателна среда на принцовете сперматозоиди, които доплуват до яйцеклетката. Нали един единствен от тях трябва да я оплоди. Но в случая на тази жена нещо и ставаше. И тази течност бе много студена.

- И какво като е студена течността? Казваш принцесата може да настине, а Дизел? Или пък принцовете и те са гевезета – не са моржове. И като им стане студено… и като им замръзнат топките…- и започнах да се смея на глас - забравят за какво са тръгнали и искат да се върнат обратно. Щото ако секса от който са изцърцани е на плажа… и те капнат някъде на хавлията… могат и да се попекат на слънчице, а Дизел? – продължавах да се смея аз.

- Не бе Бензин. Не само това, че сперматозоидите не са моржове. Има и друго. Студенината сгъстява течността. В тази студена петмезена гъстота ресничките не се поклащат достатъчно интензивно – стават лениви. Съответно яйцеклетката не се придвижва с нужната скорост към мястото на срещата. И по тази причина тя пък и сперматозоидите не успяват да преодолеят разстоянието което ги дели. И съвсем разбираемо е - оплодителната взгляда много трудно,, или както бе в нашия случай изобщо не се осъществяваше. Колкото и да са напористи сперматозоидите явно не са смогвали. Все пак трудно се плува в блато от студена лепкава кал, нали? Само осем часа им е вътъка. После енергията на сперматозоидите свършва. И те загиват. Поради това никой сперматопринц не е достигал до яйцепринцесата на тази жена. Всичко това при нея лабораторно е доказано - чрез специална цветна течност. Пуска се през отвора на вагината. При моята пациентка е констатирано, как оцветителния маркер от контрастно вещество не може да достигне до евентуалното място на яйцеклетката по времето на нейната овулация. Последното е малко по-медицински казано. Още да обяснявам ли?

- Не, не, не, Дизел. Стига ми толкова за днес. Аз много се извинявам, но вече трябва да тръгвам. Ти ме засипа с доста инфо. Трябва и аз да си го осмисля всичкото това. Като се видим следващия път ще започнем там от където си стигнал. Нещо против?

- Нищо против Бензин. Драго ми бе, че проявяваш някакъв интерес и разбиране към моите занимания. Когато кажеш съм насреща да си довършим приказката… Ако наистина ти е интересно разбира се?

- Знаеш ли в началото ми бе достатъчно скучно с всички тежи женски подробности. Но май над някой неща ме накара да се позамисля. Но нека следващия път да те питам за това, онова! Нали може?

- Може – отвърна ми той и пак ми се усмихна с неговата си чиста приятелска усмивка.

И така взехме си довиждане и аз отпътувах за София. Карам си по пътя и си мисля. Виж го ти моя приятел! Ама пък не е чак толкова зле колкото го изкарваше жена му. Вярно говореше разни странности. Но нямаше вид на смахнат. И всичкото което го приказваше бе в строен логически ред. Даже в определени моменти доста научно или практически аргументирано му вървеше мисълта. Ама и аз като съм лъик в тез неща защо ли се нагърбих с тази задачата, я? Нали ми е голям приятел… Как точно на него да откажа помощ?

Мамка му и Дизел в какви дела ме набърка!

Истината в цялата тази история е че идеята за срещата не бе моя. Нито пък интереса ми към заниманията му. Никога не съм се интересувал какво става в корема не една жена. Още по малко пък по този отвлечен начин.

Истината бе, че съпругата му ме нае да бъда негов психоаналитик. Искаше да разнищя какво му е състоянието. Стана ей така без да си искам. Ние въпреки, че на времето с него бяхме големи приятели, напоследък не се чувахме често. Изненадващо за мен обаче от известно време жена му взе да ми звъни. И то не за обаждания неглиже. .

Първо си помислих, че има някакъв проблем вътре в семейството. Но си казах, докато той самия не повдигне този въпрос, аз няма да поемам никаква инициативата. Както казах чувахме се от дъжд на вятър. Но почти две години и половина не го бях виждал на живо. Щото аз тези телефонните и компютърните взгляди не ги признавам за срещи на живо. А тя, обаждайки ми се уж да ме пита по други професионални въпроси всъщност ме разпитваше за него. Може би си мислеше, че като сме били на времето най-големите приятели и до ден днешен с Дизела си говорим за абсолютно всичко.

Чак в един момент ми стана съмнителна. Викам си таз да не му кръшка нещо?! Или пък да е замислила да му взема, я жилище. Я за децата да има проблем някакъв. И започнах да се ослушвам и аз по темата.

Един ден обаче тя се обади. Беше много сериозна. Помоли ме за дискретност. И ако ходя до Габрово да сме се чуели. Искала нещо специално да говори с мен. Но не било за телефон. След седмица се срещнахме в Търново. Обядвахме в едно бистро с изглед към Янтра. Разговорът тръгна без лъкатушения - директно в темата:

- Бензин приятелчето ти нещо се е смахнал напоследък. Въобразил си е че е някакъв си лечител. Чете едни особени книги. Говори едни откачени неща, дето ме е страх да ти ги разкажа… Използва странни думи. И имам чувството, как има някакви хялюцинации за извънземни същества.

- За извънземни ли? Че какво толкова говори?

- Твърди пред всички на всеослушание, как може да лекува с голи ръце, добри чувства и позитивни мисли. Можел да се сбори с почти всякакви редки болести. И още… - Продължи в съшия дух тя, очертавайки ми в детайли какво става, или по скоро как тя вижда нещата.

Как той се учел да медитира. Как махал с ръце около този който се съгласял да опита какво може. А неговите близки за да не му противоречат го викали тук-таме да им помага. Бил станал като дете. Не искал да върши в къщи мъжката си работа. Не че не я вършел, но не бил така инициативен както преди. Колкото до интимната част там нямало проблеми. И така разбрахме се да си направим с него двайсетина срещи. Пък аз каквото мога да му помогна като психоаналитик. Отказа ми да е безплатно. Уточнихме се за символичното двайсет лева на среща при пълна дискретност от моя страна. Специално за Дизела не можех да откажа. Но ако трябва да съм откровен, не ми се искаше тайно и поръчково да анализирам най-добрия си приятел. Но знаех, че ако наистина е превъртял единия от начините това да бъде установено е именно този.

„Мамка му и Дизел! Защо толкова рано си дал фира бе мой човек?” - Си казах аз и уредих да взема от един колега темата за проучванията му в средна България.

Звъннах на Дизела и го помолих да ми помогне в това онова. Не ми отказа. И така ангажирайки го в моята работа си осигурих алиби за по чести срещи с него. Първите три, четири минаха като най-обикновени приятелски разговори и коментар на това, което го молех да прави като помощ за мен. Исках в началото да се приближа до него. Нужно ми бе да възвърна близостта ни от едно време. На тази последната срещата той обаче на няколко места дори провокира интерес у мен. И като теза, и като разсъждение. Но си знаех, че като ме завърти софийската пералня може и нещо да позабравя.

За това и си казах: „Бензично докато пътуваш на обратно и всичко ти е още прясно защо не се обадиш на жена му. Точно! Бензи звънни й сега щото после работата ще се отече и нещо ще ти отлети от мозъка!”

Звъня и. Тя ми вдига почти веднага:

- Здрасти! Удобно ли е да говорим. Бензина съм.

- Да, Бензин, слушам те!

- Виж сега, видяхме се пак с Тошето. Говорихме. Този път започна да ми разказва и обяснява онези странни неща, които теб те безпокоят. Поне за мен обачеее… на първо четене материята, която засяга не ми е най-близка до мисленето. Пък и познанията ми в нея са много рехави. Не му позволих да се задълбочава много, много. Умишлено ускорих разговора, за да видя има ли поне обща обемна представа от събитията около него. Или пропада в някакви конкретни фиксации и отвлечености, за които ти ми спомена.

- Еее браво, Бензин! Най-сетне си се приближил до целта. За какво ти разказа? Кажи ми моля те!

- Всъщност започна една история. Но не успяхме да я свършим. По-скоро аз прекъснах разговора. Нали ти казах преди малко. Схванах, че съм крайно неподготвен за такъв род тематики.

- Може би трябваше да го оставиш да си излее всичките глупости, които са му в главата, а? – прекъсна ме тя.

- Виж, в тези случаи психотерапевта не бива тематично да е по гол табан в разговорите си с пациента. Както в случая бях аз. Ще трябва преди следващата среща да попрочета това онова - и се замислих как аз наистина ще сторя това и продължих да и разказвам - Говори ми за някаква жена на която й е помогнал да забременее. Още не ми е казал точно как. Или поне не можахме да стигне до този момент. Не ми каза име или коя е жената. Не ми каза и кой му я е препоръчал. Така като го слушам звучи доста правдоподобно. Но и ако всичкото това си го халюцинира или си го фантазира, пак може да звучи правдоподобно. Силните халюцинации са си понякога като съвсем реални визии. А ти знаеш ли той да се е занимавал с нещо такова? – тя се опита да ми каже нещо, но аз бях набрал инерция и този път не и позволих да ме прекъсне - Ааа… виж нещо важно се сетих сега докато ти разказвам! Той каза, как мъжът й го е връщал всяка вечер до вас. Виж! Ако няма такова връщане… Такъв мъж… И такава жена… нещата при него наистина са много сериозни.

- Има Бензин. И мисля, че според мен май там е проблема.

- Какво има?

- Жената съществува. Случая също. И наистина съпругът й го връща през целия период, който той се занимаваше с нея. Жената е моя колежка. И аз лично го помолих да й помогне, ако може.

- Ааа…! - възкликнах с огромно учудване – Амаа…! - и някак си чак мисълта ми засече на пауза - Чакай сега! Нещо тука се обърках вече. Нали ти ми каза, как си против дето роднините му дават такива случаи. Щото така подхранвали импулса на лудостта му. Или хайде ако съм по умерен в квалификациите си в тези му ексцентрични занимания. Пък сега ми казваш, че самата ти си му предложила да лекува някого. Вие около него да не сте се натопили в неговия измислен лечебен свят, а?

- Дизел и аз съм много объркана! Затова и те помолих за помощ, като човек доста по-вещ по тези неща – прозвуча определено разстроено тя от другата страна на линията.

- Добре, добре! Не се травмирай сега! Даже и да е така… ! Виж! Искам да попитам нещичко… Ние с него така и не стигнахме до развръзката на историята. Иска ми се да знам… И това за мен е важно! В края на краищата жената забременя ли след неговата намеса или не?

- Да, Бензин! Забременя! Пет месеца след края на сеансите. И не знам за добро или за лошо, но всичко се случи точно както той й каза. Жената забременя и роди. Даже без проблем. Пак както той и каза. Но аз съм много скептично настроена към това. Че точно той й е помогнал. Самите хора, с които си имаше работа и те са мнение, че не той е в основата на забременяването. Казват че най-вероятно е Божа работа. Защото тя ходила и на кални бани. Пила е някаква отвара за забременяване. А ходила и на баячка да й бае.

- Аха ясно! Отвара за забременяване… кални бани… баячка! Ясно! Все сериозни процедури в тази насока. Поне погледнато от медицинска гледна точка. Искаш да кажеш, че при него имаме някакво частично изкривяване на реални събития, които той смесва със собствените си фантазии.

- Не зная. Ти си специалиста. Може и така да е. Бензин ще трябва да затварям. Тук при мен има един проблем, който трябва да разреша на момента. Много се извинявам. Не бягам от разговора, но наистина момента от тук нататък не е удобен. Нали няма да се откажеш от случая заради това, което ти споделих?

- Не няма. Щом се налага ще прекъснем. Лек ден ти желая… - затворих, шофирам си и си мисля.

Мамка му и Дизел! Нещата започнаха да стават интересни… Значи може Дизелчо и да не си измисля. А щом има и истина в това което казва тогава…? Най-вероятно трябваше да се установи до къде е действителната реалност. И най-вече каква е собствена му преценка за нея. Успеех ли да установя границите на реалното… После щеше да ми е по-лесно да разбера от къде започват фантазиите му в цялата тази история. Реших да си направя подробен план като се прибера в София. Лелеее…какви времена настанаха. Да лекуваме най-близките си хора от разни психозни състояния.

Стана ми тъжно за него. А какъв буден момък беше само. Поглеждам сменящия се пейзаж през стъклото и си слушам Радио едно. От колоните в колата звучи песничка на Депеш Мод. Хитът и лекото поклащане на купето неусетно ме отнася в едно отминало време. Кара ме да се замисля. А какви приятелчета бяхме само. Аз Миро Бензина! Той - Тошко Дизела! И Другия Той - Пешо Метана. Кой ни ги измисли тези прякори така и не помня? Май се случи докато ритахме футбол на малки вратички. Тримцата бяхме страшен тим. Ееее… то се знае аз бях най-добрия. Никой от вас не се е съмнявал нали? Тошко беше на вратата, а Пешо в отбрана.

А Аз (тук го пиша с главна буква) щот нали съм най-бърз с тоз бензинов двигател ехее… ясно ви е - нали? Бях ехеее…!

Аз - винаги в атака.

Аз понеже ритах снайперски с левия крак, като ляво крило…

Ммм… направо ги сразявах всичките. Абе с две думи… Аз си бях мнооого Аз!

Тримцата учихме в едно училище със засилено изучаване на математика и английски.

Послеее… Послеее… Другият Той не успя да влезе никъде и духна за Канада. Уж за някакъв колеж. А Тошето… Той отиде да учи нещо си в Габрово. И там си и остана. Ожени се. Народиха му се две деца. И после мина почти неусетно в извън приятелска нелегалност… Потъна както казваше жена ми там някъде надълбоко в сивото ежедневие на скуката. Техничарин го раздаваше. Нооо… нещо бизнесите… те не му се отдаваха. Жена му от време на време все се жалваше на моята, че Тошето не е глупав, но е малко смотаничък за това време.

Все се чудих на преценките й. Щото на Дизела пипенцето най-бързо сечеше. Как така изведнъж стана смотан не мога да си обясня. Аз да не би пък да съм по-умен от него. Тя Моя милост повече съм по ритането на топката. Та понеже не можах да успея да вляза кой знае къде, мушнах се да уча за даскал по география в София. После се опитах да даскалувам. Но не ме биваше за това. Знаех си добре уроците – вярно. Но мнооого трудно изтрайвах тез днешните деца. И понеже педагогическото ми търпило се оказа много плитичко записах като магистратура социология и психология. Ей така на майтап. То пък взе че ми хареса. И натъпквайки си под шапката знания по педагогиката, социологията и психологията започнах в една фирма за социологически проучвания. Само ще ви спомена, че болезнено популярните Нагодиго Харис и Калъп Интернешанъл ни бяха големите конкуренти. Нооо… няма да ви кажа коя е моята . Че да не се пише реклама.

Отделно си имах и кабинетче за консултации по психология. Еее на една заплата не се живее. Пък и във фирмата се работеше активно само по избори и някакви събития. Колкото до събитията около мен в много личен план… И при мен се пръкнаха двама юнака. Също ме завъртя онази сивата вихрушка на задължителните ангажименти. Може би и за това моето голямо футболно Аз малко поспадна по време на кризата.

Нооо кризата е нищо. Футболна ми гордост и вирнатата ми първа буква от името повече пострада когато на тридесет и осем разбрах, че нещо се случва с коленете ми. Особено с левачката. Онази с която най-много се гордеех. Взе да скърца… Взе да мърца… И това си е. Десния крак и той взе да се обажда. Та така четири години.

Доктори. Моктори. Специалисти. Мециалисти. А не бях стигнал още до четиридесетака. Обачеее…Болки! И пак! Лекари! Прегледи! Рентгени! Води под капачките! Пункции! Теста! Нишадъри! Ужас! И най-накрая искаха да ме режа. Ма аз отказах. Ами не искам да ме кълцат преди да съм на сто процента убеден че е необходимо. Така де!

И поради всичко това най-любимото ми нещо след синовете ми – футбола на малки вратички болезнено се поотдалечи от мен. Играех, ама по малко! Така казаха лекарите. Аз не че щях да ги послушам. Но наистина много ме болеше. В началото на полувремето тръгвах добре. Но свиеха ли ме шарнирките… Лошава работа ви казвам. И то обикновено се случваше на най-интересното място на играта. Проклетия работата бе. Ще кажеш, че съм имал три тъщи. И че и трите са ме прокълнали дружно в един и същи ден и час.

Е не! На пук на всичко и на всички не спрях да ходя с момчетата в залите да ритам. Но играех по много малко. Тъгувах си на скамейките по мноооого дълго. Понякога ми беше гот да им се радвам. Но понякога когато мача се получаваше интересен мноооого ми се приискваше и аз да съм като тях. И тогава много се нервех. Седях и тъжно търках пейките като забравен чадър изоставен от собственик зарадвал се на неочаквано пекналото слънце.

Мамка им и колене! Ама кво да праиш. Така ми било писано. Пък и вече станах на четиридесет и две. Щом нарамя екипа и жената все вика подире ми, пускайки аналгин и аулин в сака: „Добре де! Хайде сега не се кахъри пък и ти толкова. Къде по зле има от теб. И толкова пък не се ли нарита трийсет години?” Говори ги тя такива щото не знае каква тръпка е. Ама както и да е.

Та тъй!

По някое време след онази среща на която той малко се бе поотпуснал пак му се обаждам. Съвсем фиктивно отново го моля да ми свърши някаква работа. Пак да се срещаме уж предимно по работа. Никак не ми се искам да разбира, че всичкото това контактуване с него е за да го анализирам. И как всичко е нагодена постановка. Той е изпълнителен. Свършил ми е нещата. За което аз го черпя. И уж случайно отново го подкачам да ми разказва за заниманията си:

- Дизел, онази твоя история предния път ми стана интересна. До колкото си спомням не я завърши. Ще ми я доразкажеш ли?

- Щом искаш. Но няма пак така да ме пришпорваш да препускам през нея или…

- Еее… извинявай, Дизелчо! Тогава имах и други грижи – попослъгах го аз - Пък и тя твоята история с много умноватички и необичайни моменти. Дойде ми някак изневиделица… И затова тогава така… Сега обаче попрочетох това-онова. Така че давай! Довърши си я!

- А докъде бяхме стигнали?

- Ами до там дето си уловил някакви бодливи телчета. И въпреки сеансите които си направил, пепетутката на жената нямала необходимата… как беше я? Онази бе особената температура

- Нетермична температура може би съм казал...

- Да, да, да ! Точно така тогава се изрази.

- Аха, да. Сетих се Така си беше. Ма не оная и работа бе Бензин. Хладни и бяха



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rygit
Категория: Изкуство
Прочетен: 27645
Постинги: 57
Коментари: 20
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930