-                      Така де! Ама ха иди убеди лудия, който мисли обратното, как това не е така.

-                      Да де! Прав си бай Курти! То нали бит, е‘ан, луд и пиян все не си признавали. И много трудно можело да ги убедиш, че са такива.

-                      Именно! Та като си говорим сега за тях мисля при всички тези споменатите има един общ знаменател.

-                      Какъв?

-                      Липсата на обективност към самия себе си. И в най-честия случай, най-вече липса на самокритичност. Ама тя самокритичността много често разкрива доста болезнени самоистини. Които не всеки иска току така да си ги самопризнава и самопричинява като откровения. Пък то нали знаеш какво беше казал един умен мъж

-                      Не!

-                      Истина трябва да удря като гръм и мълния. Иначе е почти безполезна. Особено пък истината за теб самия. Ама някой като не е наясно, че понякога истината се ражда точно в момента на болка…

-                      Аха и това е много вярно…

-                      Вярно, но иди го убеждавай оня пияния или опиянения от нещо си… Също и озлобения бит… И най вече пък онези особените луди които са най често сред нас… Иди ги убеждавай, как трябва да са самокритични към себе, най-вече около това, което им се е случило. Или пък мъките и страданията които причиняват на другите около тях.

-                      Еее не можеш!

-                      Така! Така! Но най-лошото особено при всички тези личности с дълбок самокритичен дефицит, е как този им дефект на пръв поглед на някой от тях никак не им личи.

-                      Е как така не им личи?

-                      Е защо как? Има и такива особи. С нормален и дори приятен външен вид са. Но вътрешно никак си не могат да различават нормалното добро от бруталното зло. За тях да убият да откраднат или изнасилят - не е нищо лошо. Те считат това си действие за свой естествен житейски порив. Който разбира се би трябвало системно да удовлетворят. И то само за да се чувстват спокойни и във форма. Или пък да се погалят с усещането, че са велики. Което респективно би им помогнало да влязат в световната история.

-                      Еее… Може да са страдали и затова. Да речем да са озлобени от някаква психическа травма. В близкото си минало. Или в детството си.

-                      Ами не мисля, че всичкото това, което го изброи винаги е абсолютно задължително.

-                      Е как?

-                      Така. То и тогава е и най-интересно, я. Такива хора, за които ти казах просто са си зли по природа.

-                      Е как? Просто ей така са си зли? И искат ей така да правят лошо? Така ли?

-                      Именно! И то е само защото така са кодирани техните шифри между Съзнание и Подсъзнание.

-                      От кого? От някой съзаклятник ли? – усмихвам му се и му намигам аз.

-                      Не от производителя им с популярното фирмено лого Природа ЕООД.

-                      Ахааа! Или казваш бай Курти в случаите когато някой си Щъркел – Ейч – Ел в такова състояние ги е довел. Е добре де?!  Ама те не могат ли да се спират понякога? Когато да речем видят че прекаляват? Или да им дойде наум, че правят нещо лошо като убиват, крадат или насилват? Или като правят каквото и да е друго лошо.

-                      Не! Не могат! Още по-малко пък им идва на ум, че шифрите между Съзнание и Подсъзнание им са пагубни за околните. Или дори някой да са се докоснали до точки от истинския свят наоколо… Или да имат мимолетни проблясъци на осъзнатост, то те по никакъв начин не искат да се разделят с миговете на комфорт, в които разгръщат на воля болната си същност.

-                      Странно наистина! Никога не съм поглеждал на лудите от този ъгъл на мислене. Е ти познаваш ли някой такъв?

-                      Мисля лично не! Но може би човекът, който ме е проклел може да е някакъв такъв подобен злодей. Защото нали ти казах преди малко. Този тип хора като него намират анормалните си постъпки, касаещи любов, омраза, живот и смърт за напълно естествени. А пък последващите реакции на околните смятат за смешни, ненужни, пресилени и дори агресивно настроени към тях самите. Но най-интересното е, как това се отнася не само за психиатрично и клинично диагностицираните социопати.

-                      Че за кого още? – питам аз този път заинтригуван в действителност.

-                      Как за кого още? Нали ти казах. И за много други които се прикриват, имитирайки нормалното поведение на околните!

-                      Че как така? Колко такива перовци според теб има сред нас?

-                      Достатъчно много. И то не са само сред нас?

-                      В смисъл?

-                      В смисъл не са само случайни и дребни хорица са това.

-                      Я бе!

-                      Така е! Но още по-лошото е, че такива елементи на незачитане на социалните норми съществуват понякога дори и при индивиди, на които точно това им е работата. Или точно за това са избрани или назначени на определените длъжности. Да градят, зачитат и пазят самите социални норми.

-                      Стига де. Че как така?

-                      Ми така! Мисля си това е валидно и за не малко влиятелни хора с възможности живели и живеещи на земята.

-                      Като например! – правя отново вече почти отвърдения ни жест за подканяне на обяснение.

-                      Като примерно например, с френския крал е един от случаите, който по-скоро усмихва. Но ако по някакъв начин надникнем в някой други болни мозъци, става страшно.

-                      Какви или по-скоро кои болни мозъци?

-                      Ами едни такива, които някога, някъде са намерили привиден повод, измислена причина или вулгарен начин… - спря за малко бай Курти позамисли се, помаха отрицателно с пръст и продължи – Или не, не, не ! По точно казано… Намерили са лично оправдание да удовлетворят някоя си друга вътрешна зловонна потребност. Може би просто ей така. За да не им е скучно.

-                      Ниски потребности за забавление?

-                      Има и такива да! Но и те се правят за да бъде прикрита собствената низост.

-                      Я кажи за краля – като примерно например! – отново му се усмихвам аз.

-                      Ами един от френските крале заповядал да отрежат носовете и ушите на всички проститутки обслужващи войниците в радиус пет километра от двореца. Въпреки че самият той е водил абсолютно разгулен начин на живот. Или като други псевдо величия, които примерно са унищожавали физически големи групи хора. Или пък са унищожавали пряко или косвено, конкретно отбрани видни личности. Особено личности ценени по някакъв начин от широка част от обществото.

-                      Като примерно например? - усмихвам му се аз и отново правя нашия жест-реверанс с ръка.

-                      Като например Хитлер, Сталин, Салот Сар по-известен като Пол Пот, Светата инквизиция, Апартейда… Мисля във всички тези случаи причината е една и съща. Тотална подмяна на кодовете. И сгрешен обмен на импулсните шифрограми между Съзнание и Подсъзнание. Всички изброени са избивали големи групи невинни хора. Освен това и масово са подлагали на сеч интелигенцията. И това се е случвало без значение дали се е касаело за изкривени икономически, морално-етични, религиозни, идеологически, или дори политически импулси.

-                      И това дали изчерпва всичко? Като мотивация имам в предвид.

-                      Е! Вярно! Понякога е възможно в такъв тип псевдо очарователни човешки деятелности да има и някакви други по-странични подбуди.

-                      Какви?

-                      В момента не се сещам. Но каквито и да са им мотивите те във всички случаи дълбоко, безцеремонно и грозно засягат живота, здравето, добруването и нормалните взаимоотношения на хората. Може би и за това такива хора с отклонения, са си като всички останали обикновени луди.

-                      Какви такива?

-                       Опиянени от това което вършат - твърдо и на инат се противопоставят на всякакви трезви опити някой да ги поведе навън от умопомрачителния лабиринт на собствената им лудост.  

-                      Ахааа… Ей бай Курти… Така като ти слушам начина на изказ… Ехааа! Ама ти си готов за говорител на някоя партия.

-                      Еее то нали ти казах вече, че само една две петици съм имал в университета.

-                      Да бе личи си ти от всякъде. Че какво казваш? Много е важно това какъв тип шифър за Любовта и Живота ще избере шифровчика. Пък било то той да не е някой криптолог тип хакер, ами самата Природа.

-                      Ми да! Това вече си е Съдба Младеж!

-                      Е ти като казваш че си разбрал какъв ти е проблема, не можеш ли да откриеш някой професионален криптоаналитик да ти помогне. Или и при тях-дешифраторите казваш мотивите и възможностите им са много различни. Щото то нали там във филма всеки от екипа криптоаналитици на Тюринг си имаше свои си различни нагласи. Защо да бъде в този екип. И какво точно иска от това, че е там. Ама пък много точно беше показано. На мен ми хареса. 

-                      Еее… Младеж! Къде да ти го търся този криптоаналитик дето да дешифрира проклятия. Мисля няма такъв. Или поне аз не познавам такъв. Пък колкото за филм - да! Добре беше построена сюжетната му линия. Но иначе не точно така стоят нещата в действителност. Ако сме откровени към историческата фактология ми е думата.

-                      В смисъл?

-                      Във филма твърде силно е подчертана ролята на Тюринг. Той кода на Вермахта за тогавашното време… И за тогавашното техническо оборудванеее… Е бил и теоретично, и практически неразбиваем. Поне не и за реалното времето, за което периодично е била сменяна базата на шифъра.

-                      Ахааа значи швабите са сменяли и базата на шифъра. Ясноо! То за това на тях… За екипа на Тюринг ми е мисълта… Там нали звънеше някакъв звънец, показващ им крайно време за разгадаване на текущия код.

-                      Именно!

-                      Е то филмът нали не е фантастика? Нали по някакъв подобен начин се случват нещата и в исторически план.

-                      Да по подобен. Но има много непоказани неща. Което доста несправедливо фокусира пълните заслуги върху Тюринг. Не че са му малки заслугите. Никак даже не са малки. Но точно в този филм са подчертани в малко в повече. Ама то пък все пак нали е филм. И то английска продукция. Така и трябва да бъде.

-                      Какво имаш предвид? И как тогава след като казваш, че на практика нещо е било невъзможно да стане, то е станало реално възможно?

-                      Ами Парадокс на Интуицията младеж. Ето това е също ПИ. Просто в точно определени моменти са се случили ненадейни, уникални и точно определени събития. И то с точно определени хора. Което пък е довело до парадокс в реалността.

-                      Как така Парадокс в реалността?

-                      Ами така! Парадокс, който е пробил интуитивните и логическите схващания и самонадеяните нагласи на германците, че кода е практически неразбиваем.    

-                      И кои са тези върхови събития разкъсали здравата желязна хватка на неразбиваемост?

-                      Ами първо огромна заслуга имат полските криптоаналитици. Които към онзи момент са изключително напред в тези проучвания. След започването на инвазията на Германия в Европа, екипа от Бюро Шрифтов е преместен от Варшава в Брестката крепост. Там поляците продължават усилено да работят. Те вярват, че разчитайки шифрограмите на немското правителство ще разгадаят намеренията на Вермахта. Само че германците няколко пъти сменят системата. Вярно полския криптолог Мариан Рейевски чисто по интуитивен начин разбира, че германците са изменили подреждането на буквите в клавишите на машините си. Защото при патентованото в  търговския вариант на Енигма, клавишите са били с последователност Q->A, W->B, E->C. А във военният вариант вече са в съвсем друга. Там тя е била A->A; B->B; C->C. 

-                      Ама тя тази машина не е ли изобретение на немските военни?

-                      Не! Приема се че немският електроинженер д-р Артур Шербиус я патентова месец февруари 1918 г. А производството и започва около 1923 година. Даже същата тази година тя е предлагана на пощенското изложение в Берн. С цел да се използва в телеграфния обмена на информация между пощенските клонове в страната. После е пусната дори за свободна гражданска употреба за фирми и търговци. Военните обаче се досещат, как тя ще им върши идеална работа. И някъде около 1929 година Енигма буквално се изпарява от магазините. Веднъж попаднала в ръцете на военните тя бива променяна няколкократно. Именно разгадаването на тези военни корекции в устройството й и новите принципи на действие струва много пари. А това вече никак не е по финансовите сили на поляците. За това те решават да споделят проучването си с Французите и Англичаните. И така след като Полша бива нападната от Съветския Съюз и Германия едновременно, част от екипа на Бюро Шрифтов под кодове име Z е изместен около Париж. Настанени са в секретна база с кодовото име Бруно. А в пълния си обем математико-статистическите разработки за Енигма са предадени на английското и френското разузнаване.

-                      До тук нищо ненадейно, уникално или дори интересно, за може да  бъде квалифицирано като парадокс. И още нищо конкретно като невероятност в случването. Само суха историческа действителност. Бай Курти губят ми се сякаш онези върхови или ключови моменти, за които спомена преди секунди.  

-                      Има ги! Ама трябва да си малко по търпелив – погалва се пак по главата бай Курти и продължава -  Едната от случайностите е че в аварирала немска подводница бива намерена една машина Енигма – I. Пленена е още и една кодова книга на германците.

-                      И какво от това?

-                      Именно! И какво от това. Защото въпреки, че двете са били в наличност в секретната криптографска база в Парк Блечли до Лондон - Тюринг и екипа му продължават да са в невъзможност да се справят с дешифрирането на кода. Дори авангардното му за времето си изобретение, струващо колосалните сто хиляди паунда не може да му помогне.

-                      Ахаа… казваш трябвало едва ли не помощ Свише. Виж ти?! Пустите му германци… Те пък ли са най-умните криптографи на света? Виж ги ти?

-                      Не! То всички машини от трироторния клас на Енигма по онова време са генерирали на случаен принцип сложност на код, който е бил почти практически неразбиваем. Особено пък след въвеждане във войнския вариант някъде около 1930 година на Комутационният панел именован на немски Steckerbrett. След добавянето му разбиването на код генериран от такава машина е можело да стане единствено и само след създаване на машина от ранга на тази на Тюринг.

-                      Еее… Ма то как пък така ще правиш брава с ключалка, която после сам не можеш да отключиш?

-                      Ами така! Днес в лабораториите, как се създават вируси, които мутират в щамове, за които самите създатели нямат серуми и ваксини.

-                      Еее то вирусите са друга бира от шифрите.

-                      Така си е! Но и в двата случая човечеството се сблъсква с безсилието на безразсъдния си зъл гении. Който никак не рядко и сякаш все по-трудно успява да се справя в зачестилите ситуации, когато експериментите му излизат извън собствения научен контрол. И най-лошото е, че тази уж гениална научна част от цивилизацията ни все по-често буквално абдикира от собственото си желание да поема каквато и да е отговорност за тези си дела. И още по-лошото е че като краен резултат въпросното творческо безсилие оставя грозно фунтяща следа от големи купчини човешки трупове.

-                      Трупове ли? Я дай пак като примерно например!

-                      Веднага ти ги давам Младеж - например проекта СПИН или Ебола.

-                      Фууу… чак гадно ми стана…. Добре! Щом ги има пробивите в Енигма – казвай ги!

-                      Има ги – да! Другата случайност е в една наивна процедурна грешка, която системно е допускана от някой от операторите на германските военноморски сили. Тук вече безспорно голямата заслугата за нейния анализ е на Тюринг.

-                      Ахааа значи не е работата на мистична намеса Свише. Или на епично героични саможертви на някого. А всичко се дължи на елементарна грешка.

-                      Така си е! Когато противниците са равностойни, само грешката на някой от тях може да доведе до загуба. Иначе мача е реми. А до този момент в световната история реми в глобален световен конфликт не е имало. Колкото до конкретния случай с Енигма има и още една огромна грешка в шифрограмите. И то тя не е породена от незнание, техническа недомислица или от липса на професионализъм както предната…

-                      А от…?

-                      А от идолопоклонничество. Грешката, която в края на краищата се явява едно от разковничето на пробива.

-                      Че като е толкова огромна грешкатааа… Онези майстори от Бюро Шрифтов, французите от Бруно или другите в Блечли Парк, как не са я видели в самото начало?

-                      Е то и това си е азбучна истина. Колкото на по-явно място скриеш нещо, което всички търсят, толкова по-малко то ще бъде търсено точно там. Че именно по тази логика никой от професионалните криптоаналитици дори и не се осмеляват да предположат, как в шифрограмите на Вермахта ще има толкова наивен принципен пропуск. Вярно! Грешката пак е открита от екипа на Тюринг.

-                      Така ли? Това вече е интересно! И какъв е този огромно явен пропуск?

-                      Ще ти кажа! При криптографията има един основен принцип. Да не се правят излишни периодични смислови повторения. Които съответно да позволят на дешифратора да свърже лексиката със семантиката. Защото това от своя страна би позволило да бъде прихванат синтаксисът на шифрограмата.

-                      Какво, какво!? Я чакай малко! Това никак си не го разбрах! Май много професионално се изразяваш. Ей човече, аз не съм филолог.

-                      Извинявай! Ами силата на един шифър или код е в това, че не ти е ясно в този хаос от букви или цифри, който виждаш в шифрограмата, кое всъщност е думата. Още по-малко пък ти е ясно как е структурирано изречението. Защото ако е хаос от букви или думи и написаното попадне в неподходящи ръце… То непритежаващият ключ за шифъра, няма да е наясно какво всъщност вижда. Текст или безсмислици. Именно поради това не бива да се повтарят едни и същи думи. С един и същи брой букви. Особено пък на едни и същи места в изречения. Още по-малко пък, ако те носят един и същи смисъл.

-                      Аха ясно! Така и? Какво е било това идолопоклонническо разковниче?

-                      Ами ха сети се де! Какви идолопоклоннически реплики знаеш?

-                      Никакви. Хич не ма търси там. Нали ти казах. Не съм лингвист.

-                      Що пък лингвист? То по-скоро това е по-близо до теологията отколкото до филологията. Ама пък чак пък никакви да не знаеш? Я! Стига моля те! – и ме поглежда доста учудено -  Амин! Инш Аллах! По Божията воля! Намасте! Тез не ги ли знаеш?

-                      Само Амин съм чувал. И знам, как е нещо като - Край. Ама чакай бе бай Курти! Че то какъв Инш Аллах? Те германците не са ли християни като нас. Само дето са католици?

-                      Такива са – Християни! И съвсем разбираемо си е! Изразът не е била Инш Аллах! Ха сега да те видя, как ще отговориш на този ребусен въпрос?

-                      Че пък коя да е била тази реплика, я? – питам аз и вдигам ръце зад тила, усмихвайки му се все едно се предавам.

-                      Хайл Хитлер, младежо. Хайл Хитлер! След всяка шифрограма идолопоклоннически е било изписвано Хайл Хитлер! Което е и дало на Тюринг възможността за пробив. Парадокс! Нали? Името на този на когото германците са се кланяли като на Бог е дало възможност да бъде дешифриран шифърът на Енигма. Съвършен за времето си  код, който дори теоретично според статистиката не е било възможно да бъде разбит.

-                      Даа… това наистина си е било точно двубой Парадоксът срещу Интуицията. Ясно! Даа… Ама и ти наистина много си се задълбочил в тази тема около криптографията? И това само заради правенето на кръстословиците и Проклятието ли е ? Или просто шпионските предизвикателства са ти тръпка?

-                      Не! Не са ми тръпка шпионстванията. Другото е по-вярното! Четох много по темата. Нали вече казах! Даже няколко семестъра математика изкарах. И всичкото това защото навремето си направих една проста аналогия или сравнение – замълчава за миг стареца и ме поглежда – Аз май много те забавих. Ако ти дотегна да ме слушаш казвай!

-                      Няма проблем! Кажи за сравнението!

-                      Както вече казах безсмислените думи и словосъчетания при изричането на едно Проклятие или заклинание много ми приличат на писмена шифрограма. Тогава и си изградих мнение, как всъщност повечето съзаклятници криптират злобната си мисъл в неразгадаеми за нормалната човешка интуиция кодови-звуци. Които първо не са нормални думи. Второ те не са звукосъчетания, от които можеш да сглобиш нормална мисъл или изречение. Примерно НАМАСТЕ. А някой съзаклятници направо подменят една дума с друга дума. И правят своево рода семантично криптиране. Сиреч казват ти вода, а то значи глава. Или е написано луна, а значението на думата в изречението е вълк.

-                      Дааа това вече е трудно за разгадаване!

-                      Така е! Именно и за това от доста време се опитвам да отгатна формирането на кода или шифъра на самото прокълнаване като принцип. Мислех си… Мисля си го и до сега… Успея ли да разгадая това, ще мога и да намеря начин да се освободя и от моето Проклятие. Но както ти разказах дори понякога да имаш цялата теоретична и техническа база, ако кода е много сложен… Или принципа на кодиране е парадоксално и необичайно конструиран… Тогава са ти необходими необичайни събития за достигнеш до същността на Парадоксът противоречащ на Интуицията във въпросното криптиране.     

-                      Дааа… - поклатих многозначително глава аз, започвайки да се съмнявам, че май  стареца от време на време е повече от добре, но от време на време е трудно да се каже какво му е – Еее…! Щом пък си успял да стигнеш до тези си твои изводи и сравненияяя… За структурата на Проклятието и за някакви принципи на кодирането тук и там из човешката психикааа… Все си е нещо! – и му се усмихнах  все пак от учтивост.

-                      Дааа… нещо си е! – повтори след мен унило бай Курти.

-                      Добре виж сега – подех аз без да зная защо, но неистово ми се прииска в този момент да си говорим за нещо за нещо по-сегашно и по-земно за това и се опитах да сменя посоката на разговора – Бай Курти ти какво ми разказваше преди това за онзи метач? Остави ги сега Лудите величия, Хитлер, Тюринг и шифрите. Там работата е ясно! Ти нямаш нито екип от криптолози, нито имаш машината Кристофър. Възсложничко ми се виждат това дори за теб.

-                      Така е да! – призна си съвсем неочаквано за мен стареца.

-                      Ами щом е да… Кажи тогава - онзи чистач нещо по-лесно за правене не те ли посъветва да опиташ? 

-                      Нали ти казах. Най-простичкото в което ме насочи е, как всеки открит от мен парадокс ще ме води към свободата ми.

-                      Казваш също както всяка отгатната дума в твоите кръстословици доближава хората към нейното пълно решаване. Е това вече ми се струва е малко по-така близо дои твоите сили!

-                      Така е. Но се появи друга трудност или проблем.

-                      Какъв?!

-                      Като го попитах колко на брой парадокси трябва да отгатна, той ми отговори, че не може да ми каже. Но ми каза, че ако само си живея ей така. Подминавайки покрай ПИ ^{- тата}  без да ги откривам и анализирам… Съм щял цял живот да се въртя в кръг.

-                      В кръг ли? Е как така в кръг?

-                      Ами така каза той. И аз тогава се измайтапих с него. Как щом неоткритите ПИ ^та  ще ме въртят в кръг, значи всъщност моето истинско Проклятие е не от любов за любов и заради любов, а е нещо от сорта на константната π (Пи) – отново разпалено заобяснява стареца, но аз го прекъснах защото смисъла на приказките му май наистина се въртяха в някакъв омагьосан кръг.    

-                      Ахааа… Казваш да си додем пак на думата…  Въртим го сучем го пак до някакво си π (Пи) я докарахме – усмихнах му се аз - Бай Кутри много хубаво ми ги разказваш историйките ти, ама то нали за клона ма извика да ти помогна? Нали така? Пък и преди малко и сега все за π (Пи) ми говориш.

-                      Ааа… че защо само аз…? То преди малко ти повдигна темата за π (Пи) - не аз. То и за това доста се почудих.

-                      За кое си се зачудил?

-                      Понеже ти не знам как, но някак си твърде изневиделица заговори за моите неща. Щото за Лудолфвата константа нали ти сам отвори приказката. То и на мен за това и ми стана интересно, я! Как и сега се случва пак така подобно на тогавашното време. Дето и аз пред Метача за това му заговорих. И може би и за това сега темата за π (Пи) не ми излиза от главата и от устата.

-                      Наистина бай Курти! Не знам и аз как. Но първо за това се сетих. Може пък да е станало някакво си съвпадение – но виждайки необичайния му почти налудничев блясък в очите отново решавам малко да го отклоня с някаква шега от темата за  π (Пи) – Бай Курти я ми кажи! Какво толкова важно ти каза онзи човек, което да е свързано с този клон? Или да речем кавал ли ти е нещо за клона и за мен?

-                      Дааа! – загледа се в ореха стареца и поклати усмихнато глава - Същия си като мен Младеж.

-                      Като теб ли? Как така?

-                      Ами така! Същия си ала моя милост. Когато бях като млад – премести погледа си бай Кутри върху танцуващо топче и продължи с глас лъхащ на носталгия -  И аз тогава така подигравателно реагирах. Ама тогава…! Ехее…! Имах пари, слава и уважение. И си мислех, че нищо друго не ми трябва в този Свят. С високомерност и с пренебрежение загърбих другите особените неща, за които онзи ден ми говори Метача. Даже направо го попитах каква по-точно ще ми е дарбата.

-                      Коя дарба?

-                       Онази за която той в началото ми бе казал, че е свързана с Проклятието. Даже нагло го помолих да ми сподели какво и колко ще мога да печеля от нея?

-                      Е нормален въпрос! Защо пък да е нагло? Какво толкова… - успокоявам аз стареца и го подканям - И той какво каза?

-                      Той! Той се разсмя много шумно на глас. И после доста ехидно ми отвърна, как не всяка Дарба може да бъде измервана в пари. Или в някакъв род материални придобивки. Каза още, как има много хора, които притежавали определени дарби. Но не знаели за тях. За това едва ли не съм трябвало да му бъда благодарен, че научавам за моята. На което аз отново много се смях. И въпреки, че съвсем осезателно усещах, как нещо в мен и с мен не е точно на мястото си му казвам: „Знаеш ли много си ми симпатичен, но изобщо не ти вярвам. Можеш ли да ми го докажеш това? Или да си ти вярвам ей така само заради една ми симпатия към теб?“ И после пак аз се разсмях. 

-                      И защо така си му се присмял? Нали си усещал нещо?

-                      Вярно! За усещането - усещах. Но за ни едно от нещата, за които ми каза, той не ми беше дал някакви доказателства. Нито за Проклятието. Нито за Дарбата. За това и си поисках някакво нормално доказателство.

-                      Е да де. Тук те разбирам напълно. Защото моето мнение в момента е подобно – поглеждам аз към събеседника си, усмихвам му се почти извинително и отново питам - А той?

-                      Той! Той ме изчака да си се насмея и ме пита: „Я момче вместо само да се смееш ми обясни на мен невежия старец, какво е онова странното число π(Пи), за което ми говори ти преди време?“

-                      Ха така! Видя ли! – усмихвам му се аз – И ти? Знаеше ли го тогава какво е? Или го научи по нататък. 

-                      Че как! Знаех го още тогава. Щото нали се сещаш… - поглежда авторитетно към мен стареца.

-                      Да бе да! – правя му аз уважителен жест и продължавам – Моля ти се! Как да го забравя това! Бай Курти е бил най-добрия в правенето на кръстословици.

-                      Именно! – демонстративно се изпъчва събеседника ми и продължава вече по-сериозно - Даже му обяснявам. Как това π (Пи) е отношение между дължината на една окръжност и нейния радиус. И за безкрайното делене му казах. И за липсата на каквато и да е закономерност в цифрите след десетичната запетая - също. Той това за неповторяемостта обаче ми се строи не го разбра. И за това му дадох пример, как дори и сто цифри да се напишат след запетаята пак няма никаква закономерност в тяхното получаване при самото делене на двете прости числа. Което е своево рода парадокс за всички математици. А той ме погледна позамисли се и каза: „Щом пък твърдиш, че това число е толкова чудато, това означава, че с него би трябвало да могат да се правят и чудеса? 

-                       Ха така! Видя ли?! – разсмивам се на свой ред на глас аз – Видя лии! Пък ти ми разправяш как бил неук. Неук неук, ама те е разбрал  все някак си човека. И после какво?

-                      После аз пак се смея както и ти сега! И му отвръщам: „Да бе чудеса! Прави се чиста математика с тази константа. Нищо повече!“ А той ме поглежда. Усмихва ми се. И ми казва: „ Добре! Нека да е нищо повече. Ти все пак ми го намери това чудатото число. Донеси ми го тук. И аз ще ти докажа, че си прокълнат. И че проклятията са неща, които понякога те спират в едно. Но пък ти дават сила равна на Дарба за други неща“  

-                      И ти какво направи?

-                      Ами послушах го. Намерих числото в една математическа енциклопедия. Щото то тогава още нямаше интернет. И му го занесох. Той ме накара да си взема лист и писалка.

-                      Аха - ясно! И какво стана?

-                      Какво стана ли? Метача погледна числото. После ме погледна в очите и каза: „Аз ще диктувам, а ти пиши!“ И започна да диктува цифра по цифра. Цифра по цифра. И ми издиктува така, както си е константата до някъде. Само че там имаше около сто и тридесет цифри след запетаята. А той ми продиктува само сто. После ме поглежда строго и ме предупреждава. Че щом това чудато число нямало карай, изобщо и по никакъв начин да не съм се опитвал да уча повече от сто цифри от него. Защото имало опасност да лудна.

-                      И ти послуша ли го?

-                      За това слава Богу го послушах! При това на самия момент.

-                      И после?

-                      После ме накара да махна листа дето до сега бях писал. Даде ми чисто бял. И ми каза: „Ха сега напиши ми го пак!“ А аз му отвръщам, че това е абсурд да го мога. А той се усмихва и ми казва: „Аз нали ти споменах преди време, как има много хора, които не знаят какво могат! И какво не могат! Опитай!“

-                      И ти?

-                      Ами опитах. И колкото и да ми беше невероятно го написах без грешка.

-                      Ха така! И как си успял да го запомниш за толкова кратко време?

-                      Ха кажи ми ти де?! Когато го написах за първи път и за самия мен беше много интересно като явление. Защото като се замисля не го помня като толкова дълго число. Но почна ли да го пиша ставаше нещо чудновато.

-                      Какво чудновато?

-                      Ами нали ти казвам. Ей така като се замисля не го помня цялото наизуст. Но започна ли да пиша в мига, в който напиша поредната цифра и в мозъка ми щръкват следващата. Пиша цифра – хоп и пред очите ми се появява следващата. И така докато стигна до стотния знак.

-                      И това само един път ли?

-                      Е как само един път? Ама да де! И аз като теб! Първо чак не си повярвах. Викам  си: „Ще мине малко време! И ще ги забравя. Или все някоя цифра ще я объркам поне като последователност.“ Да ама – не! Отивам си в къщи. Вечерта опитвам. Пиша си ги – и това си е! Преспивам. На сутринта пак опитвам – същата работа. На следващата опитвам отново! На по-следващата пак! И пак! И пак! Винаги успявам. Та така разбрах! Има някаква истина в казаното от Метача. И ти нали видя? Пиша го без проблем. И то без никаква грешка. Въпреки възрастта си.

-                      Видях да! И ако съм честен малко ме постресна това… - признах си без да се замисля аз.

-                      И аз така бях на времето като го написах за пръв път – усмихна ми се Стареца – Но след месец разбрах и друго. Нароча ли си нещо да запаметя - после няма забравяне. Мога да цитирам в точност и в детайли цели пасажи от енциклопедии. Примерно много неща помня от легендарната от моите години енциклопедия на братя Данчови. Щото то нали тези подробности за нещата ми трябваха около правенето на ребусите. И като ги науча веднъж – край! Пак няма забравяне. Че за тогава ми беше приказката. Малко след това се поуспокоих. И уж както винаги занесох на Метача нещо за хапване. И пак го заприказвах. Исках да разбера още неща за себе си. И най-вече какво мога да сторя с тази си част на Проклятието. Защото за какво ми е да помня сто цифри след десетична запетая, пък да съм без дъщеря си?! И защо ми е да мога да помня всичко, което искам да запомня...? Пък да си говоря с хората чрез ребусите, които правя!

-                      Така си е. Е ти поне не го ли пита защо ти е било сторено това Проклятие? 

-                      Питах го. Нали вече ти казах. От любов, за любов, заради любов.

-                      Дааа! Да те прокълне някой от любов за любов и заради любов?

-                      Именно! Ама това е то, че Любовта на куб на единия насочена срещу едната обикновена любов на другия явно понякога се превръща в неистова злоба. Парадоксално но факт. Нали Младеж?

-                      Дааа… Прекаленото хубаво май в този случай не е на хубаво. Вярно че това е наистина парадоксално! Много странно проклятие. И вярно е срещу нормалната човешка интуиция. Насила да искаш любов?! И три пъти над нормалното… Още повече, че то изобщо знае ли се какво е точно любовта?

-                      Хе хе хе! – усмихва ми се бай Курти - Пак се държиш точно като мен?

-                      Защо!

-                      Защото и аз тогава това го попитах.

-                      А той?

-                      Амиии… Отвърна ми, че не се знае. А аз го питам: „Може ли тогава изобщо да се направи нещо срещу проклятие подклаждано от необяснимо явление - каквото всъщност е Любовта?“

-                      И той?

-                      Той тогава сравни любовта с нещо, с което едва ли си представяш, че може да бъде сравнена?

-                      С какво…?

-                      Опитай се да отгатнеш де!

-                      С какво може да е я!? - правя се на силно замислен аз - Най-вероятно с цвете от луната? Със сърце, което тупти учестено? С доброта? Със светлина? Със сложна комбинация от хормони и химични вещества заливащи мозъка? С нещо такова - може би? –  занареждах аз първите най-шаблонно популярните сравнения, които ми хрумнаха, но виждайки бай Курти да се смее питам – Не познах ли? – той клати отрицателно глава, а аз отново питам – А с какво тогава?

-                      С нещо много по-просто беше! Опитай пак!

-                      С разтопен шоколад!

-                      Нее! Това твоето с шоколада е по-скоро сравнение за сладострастие. А не за Любов.

-                      Добре де! Предавам се! С какво?

-                      С водата я сравни тогава той Любовта – с водата!

-                      С водатаа…!? Честно!? Такова нещо пък не би ми дошло наум. Водата и Любовта. Е това не е ли въз простичко? Щото тя водата не е ли най-простото нещо на земята, което познаваме… А Любовта е ехее… - размахвам ръце към небето, следвайки ги с поглед, а бай Курти ме прекъсва:

-                      Ехеее…! Мехеее…! И аз така някак си реагирах тогава на времето! Ама знаеш ли той какво ми отговори?

-                      Не!

-                      Каза нещо от сорта: „Ха! Че то пък аз да не би да съм много умен. Ако съм умен щях да бъда, я директор! Я професор. Пък тооо… Я ма виж! – и ми повдига оръдието си на труда пред очите - Въртя тук метлата и мааам с парцала. Пък ти кусур ми ловиш. Просто ми било сравнението за Любовта! Ми то прост човек прости сравнения ще прави, я“  После доста грубо побутва със стирката кофата с водата. Тя се разклаща и част от съдържанието се разплисква на мозайката. Сочи ми към мокрото петно и казва: „Ето както ти казах Любовта е като Водата. И Водата е като Любовта.“ „Аха разбирам!“ Прекъсвам го на свой ред аз и то доста невъзпитано и продължавам да се заяждам: „Казваш и с Водата и с Любовта си в състояние да измиеш мръсния под на нечия покварена душа. И после без да се скверниш да ги излееш в канала като никому ненужна воняща помия?“

-                       Хе, хе, хе! – прекъсвам със смях разказа на Бай Курти аз - Това много филологично ми прозвуча. Бай Курти ама той – Метача дали те е разбрал какво му казваш?

-                      Охооо…! – възклицателно ми отговаря стареца.

-                      Еее щом казваш…?

-                      Да бе Малдеж! Даже ме погледна възучудено. Ама с еййй така широко отворени очи. И ми отвръща: „Виж ти! Виж ти!  Не съм очаквал един млад човек толкова грозни мисли да говори за Любовта. Виж ти?! Виж ти?!

-                      Е може и прав да е бил донякъде.

-                      Така си е Младеж. И после съвсем откровено се зачуди, как едно проклятие може до такава степен да омърси младите мисли човешки!“  Пък аз нали си бях луда майтапчийска кратуна го поглеждам и го питам шеговито чак рима му спретнах: „А какви са чистите мисли старешки на кавалера на парцала и метлата? И по какво според теб приятелю мой приличат си Любовта и Водата?“.

-                      А той?

-                      Той съответно се понадига. Прегръща с нескрита и откровена чувственост дръжката на метлата. Усмихва ми се! Едва ли не сияйно. И с непонятен за възрастта си влюбен блясък в очите и твърде горещи нотки в гласа казва: „И двете момко са едно вълшебство. Защото ако са с подходящата температура… С тях можеш да си доставиш най-върховните удоволствия на Света. С двете можеш да се напиеш до насита. В двете можеш да се окъпеш за удоволствие. Двете носят наслада и чистота! И телесна! И душевна!“ После рязко отвори ръце, пускайки демонстративно метлата да тропне на земята и вече с много строг и сериозен тон продължи: „Нооо… има известна правота и в казаното от теб…“ И ме поглежда многозначително, пък аз го питам какво толкова съм казал. При което той ми отвръща „Че и двете и Водата и Любовта си имат и тъмна страна. Защото и Любовта и Водата, ако ги охладиш прекалено много - се превръщат в лед. Който може не само да те измрази. А ако си невнимателен, може дори да разреже плътта на сърцето ти да речем. Пък прегрееш ли ги много… Охоо…! Тогава се превръщат във вряла вода или пара. И щом ги докараш до това дередже. И две могат да попарят или да изпепелят душата ти. За това с тях трябва да се внимава как, къде и по какъв начин се съхраняват. И как, къде и по какъв начин се употребяват. Защото и двете в лошавите си състояния могат дори да те убият.“ -  завърши бай Курти разказа си и ме поглежда в очакване.

-                      Интересно е това сравнение. Явно по някакъв начин мъдър е бил тоз човечец. А щом е бил такъв мъдрец ти защо не го помоли за съвет? Да ти помогне, как да се отървеш от това Проклятие.

-                      Ти как мислиш?

-                      Ами би било редно да си го попитал. Щото това само да знаеш, че ако отгатваш загадките около тези ПИ е много общо казано. Пък и като не знаеш колко точно трябва да отгатнеееш… Си е направо много изнервящо начинание. Щото отгатваш, отгатваш пък в края на краищата не знаеш до къде си стигнал. И още дали изобщо един живот ще ти е достатъчен, да я махнеш тази гадост от главата си.

-                      Именно! Е той спомена, че най-вероятно в мига, в който отгатна последното си ПИ, със сигурност ще мога да разбера това. Ама нали виждаш. Вече съм на над седемдесет години. Пък все още пиша по сто цифри след десетичната запетая. Ама питах го аз тогава! Мога ли не мога ли с нещо да си помогна.

-                      И той какво ти каза?

-                      Той ми отвърна: „Много е просто! Превърни Проклятието в твое оръжие. И с това оръжие победи самото Проклятие.“

-                      Да беее! Много било просто! –  реагирах импулсивно аз - Ма то това последното неговото е много лесно да се каже. Това и баба го знае. С острието на копието или на стрелата не можеш да спреш острие на друго копие или на друга стрела летящи към теб. Само щит може. Въпроса е дали срещу това Проклятие има някакъв щит. Или то е някакво универсално острие. Пък дори и да е и обикновено острие тогава, как с Проклятието ще спреш Проклятието? Това защо не го пита как става?

-                      Амии… не съм. Тогава не ми е идвало на ум такова сравнение, като твоето за стрелите и копията. Но пък да! Питах и за други подробности! Честно казано, трудно ми беше понякога да го разбирам този човек. Хем много особено говори. Хем и на час по лъжичка дето се вика ми разкриваше нещата. Ама тогава си рекох - каквото такова, когато тогава.

-                      Дааа… Вече ми се струва разбирам, как никак не е проста работа човек да се научи на такъв вид знание каквото ти си се захванал да изучаваш. Добре и той какво отговори на твоето питане?

-                      В началото както всеки път се усмихва и вдига рамене. Но аз бях много настойчив. Каза ми как Проклятието вече било проникнало надълбоко в същността ми.  Трябвало някак си да се науча да насочвам Парадоксалното в ситуациите, в които попадам срещу собствената си Интуиция. Както и обратното. Да се опитвам да постъпвам като всички други хора. И да използвам Интуицията си в разгадаването на Парадоксалното в случващото се около мен. Но изрично подчерта, как ако успявам да използвам двата метода едновременно тогава определено шансовете ми се увеличавали.

-                      Второто Интуиция срещу Парадокс, ми е по-понятно. Но първото, което каза Парадокса срещу Интуицията… Това точно не го разбирам много, много. Но пък вече разбирам защо толкова дълго и настойчиво наблюдаваш топчето върху водната струя. Искаш да откриеш логика в парадокса. И парадокс в логиката на нещата.

-                      Да! Така е!

-                      Брей тоз простия метач какви сложнотии ти е поставил като задачи. Ама то сигурно сте си паснали, защото си приличате по някакъв начин…

-                      По кое? Че и аз съм неук като него ли? – малко засегнато попита стареца.

-                      Нее…! Че и двамата вкарвате хората в сложно мислене. Нали и ти така си правил в ребусите си. Затруднявал си хората да мислят докато ти отгатнат въпросите.

-                      Е да! В това наистина си приличаме – ама малко.

-                      Добре де. А нещо друго не ти ли подсказа?

-                      Ами каза ми. Как всяко открито ПИ носи в душата на търсещия човек крачка напред към свободата. Но освен това го дарява и със много силен звън от удовлетворение. А всеки такъв радостен звън нанасял пукнатини в засъхналите кални обръчи, чрез които ме било обгърнало Проклятието. А после по много странен начин се наведе почти до ухото ми. И ми прошепна, че ако съм можело да свържа няколко ПИ в една обща връзка от събития се получавало нещо, като свързано парадоксален звън-трептеж.

Какво? Какво? Какво? Звън-дрънтеж ли? И какво прави този трептеж? 

Сталин е ял деца!!!
Казала го е една нормална млада жена. Прочела го някъде и повярвала. Щото преди това сигурно е повярвала на някой като горния автор.