Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2018 21:34 - ПАРАДОКСИТЕ НА ИНТУИЦИЯТА ( Част 8)
Автор: rygit Категория: Изкуство   
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.

Другите от четата я караме на собствен ход.

Внучката попътно откъсва от двора няколко стръка здравец.

Бай Курти в движение свирва на Сивчо, сочейки посоката към чешмата.

Птицата не чака за втора покана - литва.

Така в пълен боен разчет, поемаме към Дядо ни Орех.

Когато стигаме Сивчо е вече на линия и ни посреща с радостното: „Граак! Грааак! Грааак!”

-                      Ей Въчло, това песнопение дето се чува „Добре дошли!“ на гаргаджийски ли беше – смее се на глас Томата – Я преведи! Какво ни казва твоят Сив кардинал?

-                      Томиии… Томи! Няма да се научиш ти Томиии. Колко пъти казвам! Сивчо не е гарга - а врана. И да! Казва точно това: „Добре дошли скъпи гости!“ И още казва: „ Верни мои приятели! Съгласен съм, че водата, която струи от тази чешма е различна от онази в река Йордан. Там гдето и там в която… Ехеее… преди повече от две хиляди години е бил покръстен Исус Христооос…

-                      … от Йоан Кръстител – допълва го Внучката

-                       Точно така дете! От Йона Кръстител. Но и тази кристално чиста българска вода ще свърши същата работа! Особено пък за кучешко кръщаване!“ Това ни казва Сивчо, ако искаш да знаеш господин Радио водещ – завършва бай Курти, натъртвайки на последните две думи и поглежда важнически към Тома Спространов.

-                      Бреййй, господин Кръстословица! Ма те кардиналите с две, три граквания, чак пък толкова много неща ли казват? Берййй това не съм го знаел.

-                      Толкоз наборе! Толкоз!

-                      Е може, може! Добре тогава. Понеже не съм ни сврака ни гарга ни врана - аз няма да грача. Ноооо пък най-настойчиво си искам и аз думата! – обръща се Томи към нас.

При което бай Курти го избутва назад с ръка, изправя се и със завиден патос в гласа съобщава:

-                      Дами и господа… Давам думата на неуморимия кавалер на микрофона от радио Пловдив и радио Хоризонт. Дами и господа - неустоимият чаровник, разгарящ пламъка във всички любвеобилни женските сърца. Дами и господа! Дълбоко уважавания от всички български меломани музикален експерт … Дами и господа! Моля вашите овациите за… – обръща се за трети път бай Курти с нагоре отворена длан, сочейки към Томи и завършва с думите – На вашето внимание, Тома Спространов - дами и господа.

Всички почти като по команда започваме да ръкопляскаме, събуждайки любопитството на група преминаващи минувачи. Сивчо явно усеща емоцията на земята и започва още по-силно и настойчиво да грачи. При което цялата компания избухва в смях, а Гергана възкликва учудено:

-                      Ама Вълчо той разбра ли за какво си говорите?!

-                      Е че как! Нали му е кардинал. При това сив!  - важно пояснява Томата – Щом става въпрос за краля на меломаните как няма да го разбере…

После се Тома Спространов св възползва от дадената му дума и произнася импровизирано слово. Към края на словото обаче то преминава в нещо средно между негова си вечерна поп-презентация и вечерна попска литургия – вечерня, с присъщите попски подпявания:

-                      Отказваш ли сеее от Сатанатааа? – побутва кутрето, което разбира се е притеснено от шумотевицата, но се окопитва и може би поласкано от прекия физически контакт тутакси близва Томи по пръста – Не ме ближи! Ами ми кажи! Отказваш ли се от Сатаната?! – пита с авторитетни нотки в гласа си Радио иконата - Кажи поне едно бав за да бе! – повишава тон Томата, но това стряска палето, то се свива в скута на Гергана, гледайки виновно към Томата, който не спира да го подканя - Какво куче ще ставаш ти? Хайде бе джавни поне да ти чуем глсчето  – но след като не получава ни звук още три пъти пита дали Бруно се отказва от Сатаната и накрая се обръща към Любовта на живота си - Моля кръстница Гергана да посипе кръщелника със святата за рода на дядо му Вълчо вода… Вода течаща почти столетие от тази стара наследствена чешма… И нека с това кръстницата да отмие всичко сатанинското, греховно и лошо… И още и всички пороците на този бивш кучешки еврейски неверник. Па било то и четирикрак… - тръсва малко вода върху притихналото животинче и продължава да припява - Куче еврейче друговерче влезе в този чешмян храм с орехов купул куче вярващо християнче ще излезеш ти от тук чадо мое… И некааа…

-                      Ама Томиии… Томиии… Чакай! Чакай! Какъв ти еврейски неверник? Ние сега име ли ще му даваме? Или ще покръстваме палето в християнската вяра? – пита през смях Гергана.

-                      Що? – пита с престорена учуденост Тома Спространов.

-                      Щото първо до колкото ми е известно животните нямат комитет по вероизповеданията. И второ като те знам колко си греховееен… Най-малко пък ти можеш да играеш ролята на божи служител.

-                      Така си е. Права си Гери – намесва се на момента бай Курти - Той с това си чувствено отношение към хубавите жените, хич май не може да бъде оприличаван на послушник. Камо ли на Отец проповядваш правата вяра! Томи я си стой ортодоксално мирен!

-                      Какъв ти послушник – намесва се Гергана Лазарова - Жив среднощен радио палавник си е той. Поне за мен – хваща го за ръката бившата тон режисьорка и всички отново прихваме да се смеем.

-                      Гледай ги ти безбожниците му с безбожници. Как само остродумничат. И как само ми прекъсват ритуалната кръщавка. Аха-ааа… - слага ръцете си на кръста радио иконата от Пловдив и после в строг тон продължава - Ама ша ‘зема да ва анатемосам аз, зарад‘ тез’ ваши хули срещу мен. Тъй да знаете - ей! – заканва се той с пръст към нас смеещите се, а после с благия си тон, познат на поколения българи продължава в ортодоксално архиерейски напев - Ама нали съм великодушееен… Ще ви простяяя… Иии… нека са простенииии… Тези ви изповяяядани греховеее… И нека повече да не дръзвате други подобни да сторватеее…

-                      Няма вече наборе - няма! Е на! Честен кръст! Няма вече! – привидно смирено навежда глава бай Курти.

                Томата подема шегата. Прекръства със замах набора си. Махва към него с пренебрежение все едно държи кандило. И миг по-късно в подобен на предния Йонкокозелски стил продължава ритуала си:

-                      И нека с това миенееее… И нека с това къпанееее… Се просветли душата на това космато и опшато творение Божие. И нека от днес до своята кончинааа… Този четирикрак раб Божи носи името Бруно – пипа Томи уплашеното кученце по носа и продължава да припява - Айде бе пале къдраво, кажи на дядо си Тома отказваш ли се от тоз черния Сатанааа?  

Гергана буквално заливайки се от смях наквасва главата на новокръстения Бруно с вода от чешмата. Кучето започва уплашено да тръска уши. А лицето на бай Курти сияе ли сияе. Мисля не е на седмото, ами на хиляда и седмото небе от импровизираната веселба, която се получава. Тъкмо посядаме на пейката и господаря на четирикракия кръщелник се присеща нещо, обръщайки се към всички ни с думите:

-                      Сега като слушам Томи да пита Бруно отказва ли се от Сатаната и ми иде наум едни виц. Знаете ли го онзи дето един мъж на дърти години решил да се покръства в Христовата вяра?

-                      Ааа…! Аз този точно го знам. Даже съм го правил на живо. Ама и ти Вълчо си участвал в този виц –  маха отрицателно пръст и клати глава Тома Спространов.

-                      Аз пък не съм го чувала – обажда се Гергана.

-                      Аз също – подкрепя я Внучката и се обръща към мен – Ти знаеш ли го?

-                      Ааа…! Не, не! Аз вицове не знам – вдигам оправдателно рамене на свой ред.

-                      Вълчо, давай тогава! – махва с ръка Гергана:

-                      Че един като навършил четиридесетака разбрал, че имало суеверие този юбилей да не се празнува. Защото се асоциирало с помина четиридесет дни след смъртта. За това решил вместо купон за юбилея и екскурзия в чужбина, която отдавна бил обещал на жена си, да се покръсти в правата вяра в съответния ритуал. И то на кръщавката му да станат свидетели цялото му семейство. Домочадието му се състояло от съпруга и няколкото прораснали деца. Че така въпросния закъснял мераклия за Божията вяра с цялата си челяд и благоверната си съпруга отиват в един храм. Но нали имал добри финансови възможности си поръчва ритуала в пълния му вариант. Жена му обаче била много против всичко това. Защото тя си искала чужбината и непрестанно му мърморела за решението. Но нея никой и не я е питал. Дошъл светлия ден. Започва кръщенето. И както Томата питаше Бруно, така и Отчето започнал многократно да пита мъжа отказва ли се от Сатаната. Оказва ли се от Сатана!? Отказва ли се от Сатана?! И понеже както споменах било платено за дългия ритуал, Отчето карал юбиляря нам колко си пъти да повтаря, че се отказва от Сатаната. И съответно нам колко си пъти да обикаля около сребърния съд със Светената вода. През цялото време съпругата демонстративно правила криви гримаси и нервничила. А Нашия човек бил делови бизнесмен. На фасоните на жена си бил свикнал, но такива на пръв поглед безсмислени повторения му се стрували чиста загуба на време. Та когато Отчето за пореден път го накарал няколко пъти да потретва: „Отказвам се от Сатаната! Отказвам се от Сатаната! Оказвам се от Сатаната!“, мъжът неволно погледнал към жена си и виждайки ядовитостта, която искряла от погледа й се усмихнал. Доближил уста до ухото на Божия служител. И тихичко го попитал: „Отче ти сигурен ли си, че това е точно ритуала за кръщавка?“. Отеца го погледнал учудено и му отговорил: „Да! защо питаш?“. А Нашия човек конспиративно намигнал на жена си и отново шепнешком казал на Отчето: „А бе взех да храня някакви съмнения в тез твоите многобройните повторения: „Отказвам се от Сатаната! Отказвам се от Сатаната! Отказвам се от Сатаната!“: „ Защо попитал притеснено Отчето”, но мъжа спокойно продължил: „В края на краищата ти сега ще ме покръстваш или си решил да ме кандардисваш да се развеждам? – завърши бай Курти, но така и никой не се разсмя на глас, но пък Томата се намеси на момента:

-                      Ха, ха, ха! Ха смейте се сега. Вицът свърши – започна да маха като диригент Тома Спространов - Видя ли бе дядка!

-                      Какво да видя?

-                      Как какво? Вече не те бива, даже един виц да подбереш за аудиторията, в която си в момента.

-                      Що пък?

-                      Набореее ... Наборее… Тоз анекдот не е за жени и за подрастващи. Той си е само за наша си - мъжка компания! Още по - че темата за разводите е малко по-така при нас… Пък и ако се огледаш тука женените към то разведените сме си точно фифти на фифти.

-                      Добре, добре, добре! Следващия път ти ще кажеш кой виц да разказваме! – сконфузено се съгласява бай Курти и ме поглежда.

А на мен на мига ми прищраква онова, което той ми разказваше при нашата първа среща. Дето Проклятието го карало от време на време да се излага пред познати и приятели. И на свой ред го поглеждам със съжаление. Но явно не само аз знам този му проблем. Защото на момента чувам от дясно:

-                      Ааа, че кой тук е подрастващия – обажда се Внучката – Само Бруно е такъв. Пък той още не разбира от жени.

-                      От жени или от кучки? – саркастично се намесва Тома Спорстранов.

-                      Айдеее – сбутва го на мига Гергана – Томи! Моля ти се! Дръж се прилично!

-                      … така че всичко си е наред – усмихнато махва с ръка Внучката и продължава някак си въодушевено - А искате ли да се хванем за ръце около чешмичката и да направим едно ритуално УБУНТУ?.

-                      Това пък какво ще да е?

-                      Нещо като дружно пожелание за здраве към Бруно е дядо Томи.

-                      Ама африканско, индианско или папусо аборигенско – пита отново радио иконата – Да не е някакъв ритуален танц по голи дупета. И тааам… Дето се играе с дрънкулки и пера по краката? Нещо там от папуаската хореография на остров Тамбукту.

-                      Що бе наборе?! Да не си мераклия да тръскаш голи кълки тук насред площада?

-                      Томи съобразявай се! Казах ти! Има млади хора сред нас!

-                      Я бе Вълчо с тез операции около разширени ми вени, то моето дърто дупе не е много за показване… - плези се Томата на Любовта на живота си, тръскайки задните си части като самба танцьор.

-                      Неее, дядо Томи – разсмива се на глас Внучката -  Това е една интересна случка за един антрополог, която прочетох в интернет. Искате ли да я чуете?

-                      Давай я бързо таз история, че току виж съм размислил и съм започнал да си заголвам пищялките – пъчи се отново Тома Спространов.

-                      Айде стига си предлага дъртите кълки де. Умрял някой за твоите увехнали балдъри – скастря го на момента Гергана Лазарова – Казвай си моето момиче какво ще си казваш! Остави го ти дядо ти Томи!

-                      Антрополог отива в затънтено африканско село – подема разказа си Внучката - Където има много деца, но и много глад. Решил е да разбере колко са устойчиви племенните връзки. За това казва на децата, че им е подготвил една игра. Скрил е някъде кошница с лакомства. И което от децата я открие антрополога ще му я подари. За негова най-голяма почуда обаче децата вместо да се втурнат поотделно в търсеща надпревара се хващат за ръце. И така всички заедно тръгват да търся. Намират кошницата. След това сядат заедно в кръг. Поделят справедливо съдържанието й и го изяждат. Той ги погледал, погледал и попитал, защо са тръгнали да търсят заедно. А едно по-голямо дете се надигнало и казало: „Ами УБУНТУ господине УБУНТУ. Как може някой от нас да е щастлив когато всички останали ще са тъжни?“ И после когато проверил какво означава тази дума се оказало, че тя се използва като израз „Аз съм - защото всичките сме Ние“

-                      Аз също искам и Аз да сме Ние. И съм съгласна с този ритуал – вдигна ръка от количката Гергана.

-                      И аз съм за! Нека тогава всеки от нас да е Ние – вдигам съпричастнически ръка.

-                      Добре де! Тримата мускетари! Един за всички - всички за едни! Иии… Защо трябваше да ходим чак до Африка. Когато и на нашия континент си имаме написана книга с подобен израз за това УБУНТУ.

-                      Защото Наборе младите в днешни дни не четат Дюма, а Интернет – намеси се и бай Курти – То ако се замислиш и в нашата си Велика България си имаме хан Кубрат. Който изразява подобни мъдрости. Така че дори и до Франция няма нужда да ходим. Ей го на - полуостров Крим колко е по-близо! – посочва с ръка на изток домакина и после се обръща към внучката си - Мило мое момиче, ще го направим това което искаш. Но бихте ли ме изчакали само пет минутки! Искам да отида до в къщи. Да донеса нещо. И с него да допълня твоя ритуал.

-                      Какво?

-                      Не се притеснявай. Моето нещо няма да му пречи по никакъв начин – отговаря бай Курти и се надига от мястото си.

-                      Дай аз ще отида – спира го с ръка Внучката – Дядо ти само ми кажи какво е! И от къде да го взема?

-                      Едно топче за тенис. Оцветено е в четири цвята – и й обяснява къде е то.

Внучката се запътва към къщата. И тъкмо влиза в двора, когато от чантата й която е останала при нас се разнася някаква мелодия. На мен лично ми е непозната. Гергана Лазарова обаче се усмихва някак си загадъчно и доволно. Закачливо побутва Томи по лакътя. А той сякаш се стряска от нещо и се изпъчва:

-                      Дааа… Вярно бе! Миналата година й го подарих този симбек за рождения ден. И виждате ли? Детето веднага си го е сложило в телефона.

-                      Това май е мелодията, която звучи когато я търси зетя – съобщава по новинарски бай Курти.

-                      Знае детето какво да си сложи за сигнал, че Милото я търси… - обажда се Гергана.

-                      Може би пък по вкусове към музиката на дядо си Курти се е метнала – добавя Тома Спространов, притваря блажено очи и запява на глас - Любовта е стих без край, нашепващ нещо свято – притихва, поглежда лукаво към Гергана, която на момента се включва:

-                      И остава тя във нас завинагиии – проточва последното „и“ и му връща влюбения поглед, а той на свой ред продължава:

-                      Любовта и времето не спират ни за миг! – целува длан и й изпраща въздушната целувка, а тя допълва следващата част от строфата:

-                      Само ние с теб ще сме други! Ще сме друууги… - завършва куплета Гергана и двамата се прегръщат.

Мелодията секва. Двамата с бай Курти започваме да ръкопляскаме, а той както винаги авторитетно повдига палец пред носа си: 

-                      Ама то си е точно така. Любовта е стих без край във времето. Даже си е направо като времето. Валидна е за навсякъде! За всички! И за всичко! И за предмети, и за растения, и за животни, и за хора.

-                      Да Вълчо! Вярно е за навсякъде и за всичко – съгласява се Томи.

-                      Да! Да! И променя всеки и всичко по един или друг начин. Не знам как, но тя винаги оставя невидимата си диря от там през всичкото от където преминава докато протича – промълвява замислено Гергана и се заглежда към чантата откъдето до сега се носеше мелодията.

-                      И как така през всичко? Хайде за през всички съм съгласен. Но за през всичко?  – питам аз – През камъка например Любовта може ли да протече?

-                      Може! Може! – отговаря ми почти машинално музикалната редакторка.

-                      Именно! Може! – присяда върху единия ъгъл на коритото бай Курти и се вглежда в изпотения струящ чучур на старата семейна реликва – Младеж ти как мислиш?  Каменната снага на таз’  наследствена чешма дали не е пропита от любов? А?

-                      Е как? – питам аз.

-                      Ми така. Само си представи в годините на съществуването й колко люде, птици и четириноги са пили вода от нея! А колко от тези същества всяко на своя си акъл и всяко на своя си език са и се радвали. И то с всичката си Любов. Особено в моментите на жадна нужда. Щото то жаждата за вода и жаждата за любов винаги са ни вразумявали.

-                      Вразумявали ли?

-                      Ми да! Когато нещо ти липсва до дълбока жадност чак тогава разбираш че колкото и да е обикновено то всъщност ти е жизнено необходимо.   

-                      Ама то как така през камъка минава любовта? – държа си на отговора аз.

-                      Минава, минава – намесва се бай Курти - И не само през камъка минава тя. Ето например, как минава през мен и отива в Дядо ти Орех и Сивчо. Или как от Сивчо се просмукваше в Макс.

-                      Дааа Наистина Любовта е стих без край нешпващ свети неща… - поглежда замечтано Гергана към Дядо Орех - Като бях по-млада си мислех, как тази мелодия на Формация Студио Балкантон ще е вечна като Времето и Любовта. Ама пък и сега винаги щом я чуя… все още си настръхвам  - после пак поглежда към чешмата и продължава - Имам странното усещане, как времето я е зазидало на дълбоко някъде в основата на душата ми.

-                      Ахаа… Казваш Музиката, Времето и Любовта са нещо като трите особени измерения на човешката душевност? Така ли? – пита Томи и виждайки одобрителното кимане на Любовта на живота си добавя - Също както за една песен са необходими три неща, за да зазвучи?! Стих от влюбен поет, мелодия от прочувствен композитор и красив глас на сърцат певец.

-                      Така си е Томи. Даже сега като каза за измерения…  - намесва се и бай Курти - И се сещам  още, че както Музиката може да се пръска във всички посоки в пространството, така и Любовта може се разпространява с еднаква сила и скорост във всички посоки във Времето.

-                      Как?! Как!? Как?! – недоумявам аз.

-                      Ами така. Нали вече казах. Мисля, че те са неразривно свързани. Или че даже са почти едно и също.

-                      Кои те - бай Курти? – питам отново аз.

-                      Времето и Любовта!

-                      Ахааа… Времето и Любовта!

-                      Истина ли Вълчо? И ти ли така си мислиш? – оживява се изведнъж Гергана Лазарова – Много интересно. Какво съвпадение! И аз винаги съм имала подобни подозрения в тази посока…

-                      Ама подозрения като жена, или като музикален редактор? - закача я Тома Спространов.

-                      Не като редактор. А като женска интуиция. Ама на! Все не съм се решавала да споделя това на глас. Още по-малко пък и на всеуслошание.

-                      Така си е според мен! – смирено навежда глава бай Курти - И дори си мисля, че могат да се движат едновременно едно до друго. Едно срещу друго. И едно в друго. Само дето това се случва по различни начин при различните хора.

-                      Как!? Как?! Как?! Как така са едно и също? Пък и че се движат едно срещу друго и едно до друго? - питам отново аз и забелязвам Томи и Гергана да ми се усмихват, явно предусещайки последващите философски изблици на бай Курти.

-                      Ми така – разпалено започва да обяснява той - При някой Любовта по-лесно пътува към миналото.

-                      Как така към миналото? Че какви са пък тези някои?

-                      Да! Към Миналото пътува Тя в тези човеци! И точно те в повечето случаи стават историци.

-                      Хаа историците са с обърнати към миналото страсти и желания…! Виж това не съм го знаел!

-                      Да! Вече да го знаеш Младеж! А при други по-лесно се движи към Бъдещето. Такива хора пък са склони да се занимават с футурология. При трети Любовта е твърде ленива и си стои тук!

-                      Тук?! – прекъсвам го отново неразбиращо аз.

-                      Да тук! В Настоящето. Тези хора са нещо като бардове. Носят егоистичната и арогантна мъдрост на циганската душа. Живеят си волно и безгрижно - ден за ден. И час за час. Те по никакъв начин не се интересуват нито какво е било, нито какво ще бъде. Най-важното време за тях - е тук и сега. Пъъък след тях може и потоп да стане – все им е тая.

-                      Яяя…! Чакай, чакай! Вълчо, ама това сега за Любов ли си говорим, или за някакви интереси, способности и професии? – пита Тома Спространов.

-                      Какви професии бе Наборе?! Професия Циганин има ли!? Я стига! Това си е неразривна част от същността на циганската душа: „Тук сега и веднага го искам на куп! Всичкото искам да го имам на момента – ама сега! И да го изям тук, сега и веднага!“ Че такива са хората, които са се вторачили във фикса на вечното Настояще! Ама аз сега не ти говоря за застиналата на място в Настоящето вродена философия на циганите! Говоря ти за динамичната житейска емоция по принцип. Щото я помисли! Тя Любовта в повечето случаи не е ли това?

-                      Кое да е то това бе Наборе? Я ни открехни тука нас безлюбовните! – хили се Тома Спространов и побутва дискретно Гергана Лазарова.

-                      Защо кое? За способността на две човешки сърца да имат необясними и неустоими  интереси едно към друго. И то движейки се едно до друго. В непрестанното търсене на начин, как да се слеят в блаженното единство на синхронно сдвоен сърдечен ритъм.

-                      Да бе вярно! То нали и Времето и то си имаше нещо като ритъм - наречен секунди. Вярно че така беше – почесва се многозначително Томи по едното ухо и отново се усмихва хитричко - Ама Вълчо ти сега да не си открил някаква нова тиктакаща Секундарна Любов? А Наборе?! Любов с часовников механизъм! Като онази от оня твой любим виц… Дето завършваше накрая с цомба с часовников механизъм? Младеж този виц дядо ти Вълчо разказвал ли ти го е?

-                      Не помня точно… Ама май имаше нещо казано по темата..

-                      Е Наборе?! Видя ли! И Младежът вече е научил, как ти отдавна си падаш по Времето като тема. Ма то и аз какво ли се чудя - я? То тука докато си кукуваш сам в тази къща, нищо чудно и в яйцата на очи къкрещи в тигана да откриваш прилики с Времето?

-                      Що пък не – усмихва му се предизвикателно човекът Кръстословица.

-                      Да де! Че колко му е я! Целуваш ту единия жълтък ту другия – после То усмихва дяволито и клати глава – Как беше оня пунт с целувките. Там във вица. Как беше? Кажи де Вълчо! Цук! Цак! Тик так! Тик так! Цук Цак!

-                      Ми да! Така правя. За Цук зак не знам… Но тик так - правя и аз! Щото то Томи моето и твоето Време си е в повечето все в Минало Време. Пък от онова другото Време.

-                      Кое другото бе Наборе? Онова от корекома ли?

-                       Не бе! Ти пък! Корекомите останаха в миналото.  Онова другото дето му казват Бъдеще… От него ако искаш да знаеш Наборе много по-малкото ни е останало. За това аз каквото и да видя около мен все на Време си го оприличавам. Или се във Време си го обръщам.

-                      Така, така дядка! Вярно, си е то това Наборе… За Миналото и Бъдещето ми е думата – подкрепя го Тома Спространов - Че и на всичкото отгоре с всеки изминат ден, колкото повече Минало трупаме в активите си… Набореее…! Наборе! Толкова по-малко Бъдеще ни остава като резерва в житейски план. Ама какво да се прави! Така е устроен живота. Су‘рав като идея! Ку‘рав като възможност! И динамичен като време

-                      Ахаа… Разбирааам! – смея се на глас, прекъсвайки приятелските им закачки -  Вие сега като едно напреднало във времево отношение мъжко съсловие иска да ми каже, как Любовта и тя също като Времето е динамична структура.

-                      Именно! Динамична структура! Хубаво казано Младеж!

-                      Само дето ако погледнем на самото Време от ъгъла на моето филологическо мисленеее…

-                      И какво!? – прекъсва го почти на момента Томи -  Какво се вижда там от онзи твой ъгъл бе Наборе?

-                      Е! Как какво – намесвам се и аз - Че Времето е от среден род. А Любовта е от женски род… Това ли е бай Курти?

-                      Точно така Младеж! – поглежда ме косо той – Направо ми прочете мисълта!

-                      Еее тук вече съм съгласен и с двама ви – усмихва ми се Томи –  Ама Младеж остави ги ти сега тез плачевните измишльотини за Времето на бай ти Вълчо. Щото виж! С това с женския род на Любовта… Е те тукааа… Направо в десетката уцели моите разбрания по въпроса. Щото тя… Любовта…! Е ехеее… !

-                      Какво е ехеее…?  - обръща се предизвикателно към радио иконата бай Курти - Какво и е ехее на Любовта бе Наборе?

-                      Как какво ехее? Ти ли Вълчо не знаеш? Я стига си скромничел! Знаеш ти дърти хитрецо! Знаеееш! Типично женска по род работа си е тяяя… Любовтааа…! Даже е нещооо катооо… Или по-скоро не, не! Не нещо като! Ами направо си е една чистокръвна La Donna e mobile.

-                      Така, така, наборе! Тук пък аз съм много съгласен с теб! Хубаво го каза! – подава напред кокалчетата на юмрука си бай Курти към Томи, а той му отвръща на жеста - Еййй! Наборе ама защо няма някой поп-изпълнител дето да се е сетил, да направи Аренби кавър на тази ария на Ригулето от Верди? А Томи? Ти нямаш ли някой такъв скрит музикален вариант в ръкава. А Томи? – пита настойчиво бай Курти и започва да занича някъде около под мишницата и после около яката на прословутия радио водещ.

-                      Неее! Не! Я престани да ме оглеждаш! Това не ми е ръкава! Набореее! – плясва го почти през носа Тома Спорстранов – И стига си ми заничал в пазвата, че ще те изкажа на Гергана да те сръфа на бързо – после пак се почесва по ухото и промълвява замислено -  Мдаа…! Вълчо може и пропуск да е това… Ноо на Риголето от Верди в рок кавър нямам нищо. Но пък виж – за компенсация, понеже ме излови за този ми музикален недоимък, мога лично да ти я изтананикам.

-                      Кое? Песеничката на Херцога Мантуа ли? Да ми я изтананикаш?! Сигурен ли си?

-                      Да! Че колко му е. Само дето в превода на либретото не съм много сигурен… Амаа… Щом е за теб… Ще го тананикам. И точно ще е специален поздрав за кръстница Гергана. Която не спира ни за миг във Време слънчево, мъгливо или дъждовно да мисли за мен. Точно като една Джилда мисли за Херцога…- изпъчва се видния радио водещ и така както си прави понякога в ефир запява, насичайки почти професионално първите няколко думи на знаменитата ария - „Же‘ на‘ та  ви‘ на‘ ги  е ле‘ ко‘ ми‘сле‘ на! Като перце на вятъра е тя! Лесно сменя туй що е на езика й. И туй що й е и на умааа! На ума! На умааа!“ – накрая проточва едно закачливо „а“ и сочи към Любовта на живота си.   

-                      Браво бе Томи… Голям поздрав! Жената винаги била лекомислена… Аз да не съм уличната танцьорка Мадалена? Ааа…! Момчета! Ще си сменяме шапките… Вие май съвсем забравихте, че не сте на мъжки пикник – муси му се Гергана.

После клати сърдито глава и заплашително маха с показалец към двамата набори, а те тутакси се сбутват по ергенски и й се хилят предизвикателно.

-                      Вълчо дай да я караме по по-лека, че да не настъпим старата Любов по опашката … Щото виждаш ли какви маникюретки си е пуснала.

-                      Маникюретки ли? Това пък какво е? Звучи ми като кабриолетки. Тя не си ли прави маникюр като обикновените жени?

-                      Ама Вълчо, много задръстен бастун си станал ти! То вече не се казва маникюр.

-                      Ми?

-                      Казва се арт-ноктопластика.

-                      Аааа…! Арт-ноктопластикааа! Еее…! Може! Може! То аз точно това не съм го писал на времето по моите кръстословици! И не го знам. Признавам си! Аз си знам прост маникюр с лак от левче и двадесет стъкленичката. 

-                      Ето видя ли! И ти да научиш нещо от по не до там начетените радио-водещи като мен!

-                      Ама Герито пуснала ли си ги е казваш? Нейни ли са си? Или са силиконови?

-                      Силиконови са изкуствените циците бе дядка - не изкуствените ноктите. Ноктите са от ПВЦ.

-                      Аааа така ли? Еее добре тогава. И това водопроводното определение за ноктите не го знаех. Аз знам за ПВЦ тръби.

-                      Та така де! Герганчето си ги кипри ПВЦ-тата всяка събота в съседния салон за красота. Щото тогава дават специални промоции за такива твърде пренапреднали в трудовия стаж девойки като нея. Ама пъъък…  Направо е като амазонка в ръцете. Арт атрибутите по пръстите й са винаги наточени като мачете. Така че умната дай да я даваме Наборе… Щото ако я разсърдим, да не вземе да ни одраскат по мъжкото самочувствие – смигва Томата на бай Курти.

-                      Ууу… сакън, сакън … - не му остава длъжен в шегите бай Курти – Дай тогава да си кротуваме наборе… Щото нали знаеш Наборе, как боли като те одраскат точно там.

-                      Знам ами! Как да не знам. То да не ми е за сефте да настъпвам Любовта по опашката.

-                      Я там вие старчетата с увехналите стари слави – веднага да млъквате. Аааа! И я да не злословите по адрес на старата Любов – отново свъсва вежди Гергана Лазарова и насочва количката си към тях.

А двамата набори без да спират да се смеят, като по команда вдигат показалци пред устните и дружно и шумно запяват в хор:

-                      Шшшттт…! Тихо! Събудихме бабето с нашата кавга! – след което се разделят единия прикляква, а другия се повдига на пръсти и същевременно повтарят един след друг:

-                      Ами сега!

-                      Ами сега!

-                      Ами сега!

-                      Ами сегаааа! Сегааа…

-                      Ще ви дам аз едно бабе и едно - ами сега! –  съвсем на сериозно позасилва количката си към дедовския дует Гергана Лазарова – Стига се поднасяхте с мен. Ами по-добре кажете на момчето нещо по-смислено за Времето и Любовта. Стига с тез пенсионерски оперетни задявки.

-                      Е що де?! Ми ние точно това му казваме. Виж оперно може да не е толкова точно… Ноо оперетно сме си баш в темата – почти едновременно извикват те и Томи пак подхваща в оперетен стил.

-                      Ще трябва да й пеем!

-                      И пак да я люлееем – включва се на момента бай Курти.

-                      Ще тряяябва да й пееем…

-                      И пак да я люлеем… - припява Томи и започва да поклаща количката на Гергана.

-                      Казах ви момчета ставате досадни с тез вашите детинщини – отново се сърди тя, но си личи че й е повече от приятно да гледа, как двамата стари приятели истински се забавляват, макар и на неин гръб.

-                      Бай Курти… това дето го пеете сега… И то ли е от Риголето? – опитвам се да заема някаква разсейващо помирителна позиция аз.

-                      Неее… ! – отново почти в един глас викват и двамата – Това е друго!

-                      А то от къде е? – питам като пълен музикален невежа в класическия жанр аз.

-                      Е как от къде е? – повдига вежда Томи – Нали ти казах - точно от темата за Любовта и Времето. От „Време за любов“ – легендарната  оперета на един незабравим български музикален колос.

-                      Колос ли? Български?! Музикален?! При това оперетен?! – питам сериозно учуден, отново опитвайки се да им отвлека вниманието.

-                      Да точно си е колос!

-                      Ухааа! Имаме ли си в България такива неща като колоси в оперната музика?

-                      Ооо…! Имаме! И още как!

-                      И кой е той?

-                      Как да ти го кажа кой е я! – потрива нервно ръце Томи – Той освен че е един велик български композитор е човек с огромно сърце. И е една личност с прешироко скроена музикална душевност. А донякъде и малко ми е и колега.

-                      Колега ли?! Нали е композитор?!

-                      Не като композитор! Като колега в радиото ми е той ! Защото освен тази оперета от която изпяхме част, той е направил и достатъчно много музикални радиопредавания. И е композирал достатъчно много песни. Заради което аз него много си го тача и уважавам. Лека му пръст на човечеца! Ама как да ти кажа кой е, за да го оцениш и ти? Вълчо ха помогни ми де! – обръща се към набора си радио иконата – Какво си я зяпнал таз чешма?!

А бай Курти само леко откланя поглед от водната струя. И подхваща с присъщото му за такива ситуации равнотоние, самовключвайки се на справочен режим:

-                       Димитър Вълчев. Роден на 3 Юли 1929 година в Асеновград. Починал на 28 Септември 1995 година. Явява се нещо като патриарх на съвременната българска музикалност. Много от неговите съвременници с основание завиждат на безспорния  му огромен талант. И както е прието в България не рядко приживе се опитват да му пречат да твори. Или както той с невероятното си чувство за хумор описва ситуацията в мемоарната си книга „Другата струна“ - „Ние сме малки островчета, плуващи във враждебен космос...“  Познат е на съвременници си с това, че му е вродено по най-естествен начин да усмихва хората. Небезизвестен е още и с шеговита си щедрост. Качество или по-скоро добродетел тъй неприсъщ за никой друг от музикалните среди по онова време.

-                      Ехаа бай Курти голяма хвалба му удари  - усмихвам се аз.

-                      Така си е младеж. Само дето това не хвалба а фактологическа справка. На всяка своя премиерна изява дарявал на всички си колеги-мъже шоколад. А на всички жените-колежки букети.

-                      Ухаа! Това е готино! И какво още е написал?

-                      Готино – да! Ооо… Автор е на много мюзикъли. Написал музиката на над сто песни в забавния жанр. Автор и още както е модерно да се казва на няколко хитови музики към български филми – поспира се за малко бай Курти, после поема въздух и продължава – Автор е на операта „Цар и водопроводчик“. На въпросната оперетата, „Време за любов“ с откъси от която ние с Томи много обичаме да се закачаме с Герганчето. Има още една оперета. Нарича се „Кинозвезда“. Автор е и още на хитовите по онова време мюзикъли „Зех тъ Радке, зех тъ!“, „Ах този секс“ и ощеее… 

-                      Вълчо хубаво прищрака ти на куртипедия  – прекъсва го Томи - ама то момчето може да не се интересува от такъв тип симфонична музика. Кажи му нещо по – известно. Че да може да го оцени и като човек и като автор.

-                      Е то всички тези неща са си даже много известни.

-                      Да де! Ама за дядковци като теб и мен. И то за нашите си дъртеловски времена и Любови.

-                      То и това го има! Може биии… Може би песента „Една българска роза“ младежите ще да я поназнайват повечко. А Томи?! Щото нали тя е обявена за хит на столетието. Нали така беше Наборе!? – потрива се по брадата бай Курти и се обръща към мен - Ти чувал ли си я Младеж?

-                      Да! За другите музики не знам нищо. Но тази песен съм я слушал. И честно! Много ми харесва. И като текст и като мелодия. А бай Курти ти какво беше започнал там за Любовта и Времето? Я си довърши мисълта, че на мен наистина ми стана интересно. 

-                      Ахаа… За Любовта и Времето? Че да ти кажа. Що да не ти кажа. Виж сега Младеж. Всяка една Любов освен всичко, което може би си чувал, има в себе си още едни много специфични частици от универсалното свойство на понятието Време.

-                      Частици от свойство ли? На Времето? – питам повече от учудено аз – Аз пък до сега не съм чувал Времето да е изградено от нещо. Камо ли пък от частици. Виж за светлината знам, че е съставена от частици наречени фотони.

-                      Да не би тези частици да са някакви Времерони бе Наборе? – смее се на глас Томата.

-                      Не, не, не! Не знам за токова нещо като времерон! И това за Времето, че може да има някакви свойства по мога да приема! Но за частици време… Не, не, не! За такива - наистина не съм чувал.

-                      Ааааа господин Куртипедия не така. Прав е Младежа. Конкретизирайте се ако обичате – закача го на момента Тома Спространов – Какви са тези частички във Времето. И от кое по-точно Време имаме частички в Любовта? От дъждовното или от слънчевото? Искам да кажа от кое по-точно понятие за Време? Щото Наборе то Времето е много широко като понятие. 

-                      Неее!  Думата ми не е за Метеорологическото време, а  именно за онова Време, което може да свързва две или няколко отделни събития в една обща хронологична линия. Онова дето е също като нанизана броеница от (n) на брой последователно случващи се момента. 

-                      Ахаа…! Значиии… ! Ахаа…! Виж ти! Виж тиии…! - криви очи насам, натам Тома Спространов – Да не би да е точно онова нещо, което свързва меломаните в обща маса наречена аудитория. Ахаа….! Онова същото нещо, което кара феновете да тръпнат в тягосните мигове на безвремие между два албума на любимата им банда. Ахааа…! Разбрах те Наборе! За това Време ли ни говориш ти?!

-                      Абсолютно Наборе! Точно за това Време ви говоря. И понеже и Любовта и Времето са категории, които все свързват разни неща… Било то хора, съдби, събития или случайности… Или както каза ти То – Времето свързващата същностна субстанция на две любими музикални изяви в безвремието на омразата. Именно и поради това, спокойно може да са говори, че едното е другото, а другото е първото.

-                      Ама бай Курти така като те слушам ти направо си открил нов бинарен континуум  - намесвам се и аз - Нещо подобно на онзи прословутия Пространство и Време. Само че твоя ще да е Времето е Любов и Любовта е Време. Ехаа…! Чак не ми се вярва, че го изрекох на глас. 

-                      Ми то си е пак така! Защото то нали и Любовта заема някакви обеми от емоционално Пространство в нашата душевност?! Също както и Времето. А щом е така? Какво ни пречи да свързваме по подобен неразривен начин Любовта с Времето. Според мен те са като сиамски близнаци. Също както са Пространството и Времето.

-                      Така ами Вълчо?! Какво да им пречи я!? Казваш пълен флиртаджия е това Време - а? Направо един натурално темпорален Дон Жуан ще да дойде то… 

-                      Е що де…? Ми то може да са си тройка още от къде Първичния Взрив. Е с Любовта по средата. А двамата палави близнака Пространството и Времето от двете й страни. Готина тройчица – а?!

-                      Ахаа разбирам! Казваш наборе работата между тези три неща е същата, като с моите колеги от онова култовото радиопредаване. Нещо като Тройка на разсъмване искаш да кажеш са те. Само че Любовта на разсъмване не по радио Витоша. А по радио Вселена. И имената на водещите дето ще да са различни. Няма да са Тодор, Милена и Кирил, а Пространство, Любов и Време! И още казваш така си другаруват тези вселенски радио водещи от тук, та чак до неясното необозримо на Вселенския Безкрай.

-                      Може, може – клати важнически глава бай Курти.

-                      Ама чакай бе Вълчо! – сепва се отново Тома Спространов - То при Първоначалния взрив… То там в Космоса не беше ли друга тройка

-                      Коя?

-                      Ами – Светлина, Пространство и Време.

-                      Ми то пак подобно де Томи… Нали всички казват, как Любовта е нещо като Светлината. Ти чувал ли си за Мрачна или Тъмна Любов?

-                      Вярно - че не съм. Виж за умопомрачителна съм чувал – почесва се пак по ухото Тома Спространов, усмихнато поглежда към Гергана и продължава – Но да - Наборе! За Мрачна Любов наистина не знам! Ама пък съм чувал, че в сумрака на нощните пулсиращи музикални предавания Любовта била по-сладка от тази дето се прави на светло в сутрешните блокове.

-                      Може, може! Може и така да е. Не съм водил до сега радио предаване. Ни по тъмно. Ни в тройка на зазоряване. И определено нямам твоя нощен опит – влиза веднага бай Курти в тона на приятеля си  – Ама Томи щом казваш може пък наистина Любовта на тъмно да е по-сластна от тази на светло.

-                      Ами май така, така! Май така си е! – някак носталгично поглежда към Дядо ни Орех видния радио водещ и продължава да филосовства на глас - Щото то нали пък трябва да има контрасти от светлина и тъмнина. И още хармонии и контрасти е хубаво да има между различни светлини и цветове. Още и между различните музики и различните банди и състави. Че то иначе с една и съща музика едно и също чувство и една и съща светлина животът ни ще е един скучен, сив и може би безлюден остров.

-                      Може! Може! Ако го нямаше разнообразието можеше и Любовта да я има някъде красива цветна и добра… Амааа кой знай къде щеше да е!

Тъй! Тъй! Наборе! Щеше да си тя само в песните и в стиховете! Но не и в живия живот! Нали така млади момко? – обръща се на финала на тирадата си към мен Тома Спространов. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rygit
Категория: Изкуство
Прочетен: 133635
Постинги: 104
Коментари: 47
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031