Случи се така, щото с една жена позната,
по ред независещи от нас  причини,
разделихме се... ей на - за нищо! И минаха, ехеее..  години..
А как бяхме влюбени...? Не питай! От  тук…  та чак до небесата!

Всичко беше  хубаво, слънчево и сладко,
но така и не успях да навляза в дебрите щ на Душата.
Докоснаха ни се за малко, само във синхрон, сърцата...
Може би защото душевността щ бе богата, а времето ни бе тъй кратко.

Но ето така е трябвало... И така се  случи,
среща случайна - пред една стъклена  врата...
И от нея покана топла аз получих,
да вляза в храма на нейната Душа!

Тя каза: „- Влез във храма!
Влез и, ако ти хареса, остани!"
Трудно страницата на миналото отгърнах.
Преборих  една сърдечна  моя рана... и отвърнах: 

Щом рекла, си ще вляза..
Щом рекла си...  и ще  поостана..
Изпървом червени рози ще поставя ей  в онази ваза.
После свещ ще запаля в знак на благодарност за любезната покана! 

Душата ти със стих любовен ще погаля,
за да избърша пепелта на старата омраза,
която примесена със сълзи горчиви  тук-таме я каля
и Я  принуждава за милост в тъмните надежди да се валя!

После със специална нежна ръкавица,
направена от пух и пера на жар птица,
витражните стъкла на храма на Душата ти ще позачистя -
да влезе светлина ведра и духовно напориста!

Искам аз  на  сутринта  Душата твоя  да е будна!
Искам очите ти красиви да са отворени!
Искам да са свидетели на нещата... от мен сторени!
Искам да ме видиш прав пред олтара в мисия трудна!

Всички свещи във Душата ще запаля сам!
Всичко, що е от восък, ще гори
и за здраве, и за упокой дори..
трябва да личи, нали, че е Душевен храм. 

Ще сторя грях във името на любовта,
клисаря ще почерпя с вино руйно!
Изтерзаните камбани на твоята душа
рано сутринта по изгрев той да забие буйно, буйно! 

В центъра Душевен под купола щ ще застана -
точка силна - от дванадесет лъча светлина огряна!
С две ръце за кръста до сърцето си ще се хвана
и до края на сутрешната литургия там и ще остана! 

Знам аз, Бог люби троица!
Молитва - ще отпратя аз към Него в този миг,
пък ако ще  това пред всички да е оповестено и със вик!
Молитва - Моята и твоята души да бъдат двоица! 

Тук, пред олтара на твоята Душа, в любов се вричам!
Пред красотата щ  духовна с наведена глава щ коленича!
От предните си грехове любовни се отричам
и пред всички заявявам, че много те обичам! 

Ще остана в твоя Храм Душевен, докато ти ми позволиш!
Няма за нищо и пред никого да настоявам!
Оставям ти сама нещата си да прецениш.Решението твое без да се моля ще приема - единствено на любовта се уповавам!