Седя след Коледните нощи...
Веселбата свърши!
Пред очите ми белеят хладни снежни площи.
А кипариса - той в далечината снагата кърши,
вятър закачлив ще кажеш, че от вчерашния скреж го пощи.
Съседите са притихнали и те.
Но светлинките по прозорците им... още са си там.
Блещука нещо горе в зимното небе...
Понякога е ярко, понякога изгасва,
понякога е близко, понякога... виждам го едвам.
Красиво е! Лети и загадъчно присвятка
Защо ли? Но усещам нежно притеснение...
Какво ли е? За сега ми е загадка.
Снежинка, Фенер китайски или НЛО...?
Логичното е ясно! А защо у мен това нежното трептение...?
Дълго гледах... Нищо не установих,
но сякаш, че лети със собствени крила.
Пърха в тъмното... Да! И още нещо долових-
святкането с мигането на очите ми съвпада
и ми прави знак: С мене моля ти се полети - "Ела!"
Пухкав къс да е от нечий покрив?
Но пък то не само пада - ами и лети?!
Вече сам се взех на подбив...
А защо ли на снежна пеперуда ми прилича,
но така ли е... в тъмницата иди че разбери.
И после мисля си... Пеперуди във снега?!
Едва ли? Студено е за тези летни твари.
Но наистина! Видях ги! И то не бе една!
И защо ли в мене нещо вътре - пари, пари?!
Едва ли? Студено е за тези летни твари.
Но наистина! Видях ги! И то не бе една!
И защо ли в мене нещо вътре - пари, пари?!
Но какво съм се размислил?! Коледа е! Стават чудеса!
Отваряш сетива и пишеш...пишеш...
Джу
