Радост, лели и деца в омая,
в Младост е началото, а не на пътя края.
Та една стисната дори в червата леля,
пазари на борсата на Младост, а живее в Обеля.
И със още две-три здрави лелки
мъкнат пет чувала зелки.
Със шоплушки хватки качват се във автобуса,
нищо, че поне около час най-малко ще ги друса.
Здраво потни са си те, от фитнеса покрай този зелник,
днеска петък е, а те къпали са се във понеделник.
На всички във автобуса май им става ясно...
Миризмата се усеща винаги, когато мястото е тясно.
Планове кроят да сложат те, чувалите на мястото за инвалиди,
но две майки със колички там са вече – тюх, да му се не види!
И да са както винаги нещата, почва се със препирнята.
- Де сте тръгнали с децата толкоз рано ?
- току реди едната.
- Туй младите са поколение невъзпитано и неразбрано.
– приглася другата, блещейки се на децата
- На, сега де ша турим зелето с чувалите
- пита пак едната.
- Не, не, отзад не моим, що там е оня, де ще вари ракия - с пуртакалите.
– отчита и се другата.
- Ей, момиче, може ли във скута ти да си сложа аз чантето, че не моа никак си ‘а си извадя за билетче прутмунето.
- Ама, лельо, то чантето ти е кално и е мръсно...
- Няма нищо, моме, тази кал е чиста! Тя от вчера е! От борсата на шосето околовръстно.
- Ей, младежо, ти накъде от тук със тази дълга рамка?
- Я кажи на оня лунгурин - стига се протяга, че искам аз да си оправя дясната презрамка.
- Не ме гледай тъй като бродяга! Сютиенът ми е малък и нещо все, ей тук ма стяга!
- Виж го, ма - подкрепа търси в дружката си лелята – ко ма зяпа тоз войник?
- А бре, момче - дума другата - Ко я гледаш като змаЙЕн, майка ти да не би да няма сютиен?
- Де, кво знаеш ти, младеж... те тук на обтегача чашки тип палатки се закачат.
- Айде стига на жената във деколтето зяпа, ами бутни насам оназ торба със ряпа.
Не след дълго духовете се поуспокояват.
Мълчаливи и спокойни, спирки май че се задават!
Първа, втора... тихо е, добре!
Но на третата, уви,
тишината се взриви!
Спирката е точно до училище едно...
И там... три десети класа,
имали са те по два свободни часа.
Има време за момчетата да си полудуват.
А момичетата може в центъра това-онова и да понапазаруват.
Чантичка, червило, гримче...
Задачата е ясна! Да се издуха всяко кинтче.
Следват скърцащи спирачки!
Съскаща пневматика на отварящите се врати.
Звън от играчките, тези детските.
Мами сръчно свалят си каляските.
Някой загрижено подава им бебешки торби.
Мястото им се освобождава,
но хаос на спирката настава,
систематичен сблъсък между две тълпи.
Една опитва се да слиза, другата пък да се качва.
Никой никого не иска да изчаква.
Тинитата втурват се със щурм.
И преди на лелите да им е дошло наум,
заемат местата на количките
и пускат си на земята те торбичките.
В рейса еква глъч, музика и врява,
сякаш ято папагали храни се тъдява.
Две момиченца качват се последни
и заемат там позиции по-предни.
Едната носи две торби в ръце,
а другата по блондински - смело, си крепи
две пласмас-чашки... с топло, ухаещо кафе!
Рейсът тръгва на форсаж
и назад полита целият багаж.
Смесват се в едно пътници и екипаж.
После рязко гумата във дупка тръсва
и единият чувал със зелето се пръсва.
Лелята се хваща мигом за главата
и със лакът бутва тя на момето със чашките ръката.
За секунда, като вълна в морето,
плисва се от чашата кафето.
Миг върховен на забавен декаданс!
И сякаш тука на момента спира времето.
Течността кафява парва на чичо плеши темето.
Ревва вероломно като Сюлейман беумний той.
И се опитва бързо, но несръчно, да се прави на герой.
Скача пръв,
макар и като попарен със кафяво лъв.
Спуска се да успокои ръката
на ученичката, горката.
Но в мига сублимен наш’та знойна лелка
се е втурнала да гони търкалящата се по пода зелка.
Сблъсъкът е титаничен!
А моментът тъй комичен!
Стъпва нашият герой
върху зеленцето той
и с перуката на лелката в ръката,
двама вирват си във въздуха краката.
Лелка Втора надава към шофьора вой.
Със кондукторска команда... Стой бе, шофьоре, стой!
Но вече за команди май е късно,
всичко наоколо от кафе, кал и зеле със сигурност е мръсно.
А на жената в съседство - бялата пола
цялата е на кафяви леопардови петна.
Само май шофьорът за ситуацията нехае,
а отзад на коктейл, тип - кафе със зеле, здравата ухае.
Най-накрая автобусът тежко-тежко спира,
а тинейджър нагъл хили се невъзмутимо
и с айфона си филмира всичкото това на живо.
Че от неговия филм историйката аз я знам.
Но на клипче няма как да ви я дам.
И затова реших на прима виста
да ви я опиша в ода, в рими,
тук на тази поетична писта!!!
