Постинг
12.10.2018 14:17 -
ДЯДО МИ ГЛИМУР НА СТЕПЕН ПЕТА
(Фантасмагорична измишльотина)
Преди време, ехее, не помня га беше, се рових в къщните мазета и беше гъст сумрак, че не бях дръпнал пустите пердета! Напипвам нещо странно, като хулигански бокс, хм? Викам си, бей, някой от дядковците във побоя, ич не е бил май бос. Със кибрита палвам фенера газен... пламъкът започва да играе във стъклото на отражателя му мазен. Гледам туй, де ми е в ръката... и до га го подмятах, нъл съм Сръчко - изпуснаф го доло на земята. Тропна то на камика... на пода камик... камик, думам, де е тип калдъръм! Ииии, сякаш искрица блесна и нещичко напрай, едно тихо... бръм, бръм! Викъм, въъъ... строших гу - ква съм проста тиква! Ами ако това не е бокс, ами ку е затварачка за буркане – семейна някаква реликва! Оххххх! Сърцето ми от страх в пазвата заскачка, само да не съм я строшил тая пуста, стара отварачка! Знам ли ко после... беше ли, не беше ли... ма настана блясък, сякаш буря беше... и пред мен старец беловлас със особена физиономутра тихичко стоеше. Викам, опааа... това ша да е от страха, или май съм нещо трала ла... Кво пък толкоз гони ма шубе... е деее, е. Кво толоз деее... стар боклук, намерен в прашното мазе. Викам, ша си ода! Га отида горе в одаята, ша ми мине. Да, ама не! Оня дядка ми направи странна хватка. Само мръдна пръст и около мен сияние покри ме, като че ли е палатка. Викам, тва е само светлина! Викам, тръгвам, ама да, да! Стигам до светлината и там... ем прозрачно, ем твърдо, сякаш е стена! Обръщам се, дядката се хили! Ха ха ха! Той се хили: Ха ха ха! Пък аз ахаааа... да са напикая... ахааа! Старецът ми дума с тембър благ: "Браво, не се наака! От теб ще бива май да бъде и юнак!" А оная джаджа, бокс ли беше, или отварачка, топла, топла, па и свети. Във ръцете ми жужи и пука, сякаш със машата ровиш във брикети! Викам му... Ми ти кой си, бре. Ииии, тва чирясло що е? И май май... не е желязо, ми... ми, ми, ми... тези светлина сияйна... кво е? Дядката ма гледа и ми дума: "Виждам, че си момък ти напет. Ще ти кажа - това не е чирясло, ами дистанционно за два вида мислолет. Единият е за души, седем плюс едно, а другият - за двама! Ти и някой приятел верен, или ако не - може и със дама!" Викам му: "Ми ти кой си, бре? А, бре?" Ма сърцето ми напира да бяга през крачола, та тупа, та са дере, та даже и за две! Па той ми дума ми: "Аз съм дядя ти Глимур на степен пета. Ма не от миналото, ами от Бъдещата ти, на живота ти пътека! И дума още: "Чувам там напред във времето! Отхвърлил си ти на мързела си бремето. Писмо с молба си турнал под елхата. Дядо Коледа си молел да пътуваш напред-назад из Времената! Ето, понеже си послушен бил... Изпълнява ти се сега молбата! Само умната със пътищата и със времената... че пътят си е път и не винаги гладко вървят нещата. Но ти си оправен и ха дано да ти спорят делата! И хем ще видиш свят. И хем ще набереш вълшебен цвят! И така се сдобих със мислолети два. Единият миниван, а другият със две седла. Единият е тип комфортен. Другият е тип по-спортен. Който иска да пита - да пита! А който иска, може и да опита
Няма коментари
