Така де... нещо човешко за нас със теб... ... така де... нещо човешко! Еee… Не е кой знай какво... Нали не изглеждам като Смешко? Не, не... и не е толкова спешно! Приискало ми се е... Но моля те... Не, не, не! Не се усмихвай! ...и не ме разбирай погрешно! Та приискало ми се е... Нещо да трепти и във теб! И във мен! Да го има и във нощ. Да го има и във ден. Да го има без усилие... ей така. За ръка да се държим... И на сън! И на яве! Да тече по между ни любовта, като чиста хубава река. Водата й да ни носи духовно здраве. Камъните остри в нас да изглажда с ласка. Те да са обли, гладки и красиви, да са откровени голи и без маска. Сутрин във прозрачност слънцето да ги огрява. От допира със другия... и от човешката топла приятност, на никого пръв да не му се става! Съмнението за това... сянката си да забравя. По дъното на реката ни любовна да бляскат светлинки игриви И дните ни докрая никак... ама... никак да не са сиви! Приискало ми се е... за нас със теб... ...така де... нещо човешко! |