Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2011 08:35 - Сън, Спасение, Дежа вю и още нещо 3 част по музика на Жан мишел Жар by Rygit
Автор: rygit Категория: Поезия   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
1



Трилогия

 

Сън, спасение, дежа вю и може би още нещо

 

Част 3

 

 Момичето... и още нещото...

 

Още преди земята слънцето да озари,

насън едно момиче, по своему красиво,

в очите със  пламъче игриво,

сънува как Душата му из стаята лети! 

 

Да, една част от Душата из стаята весело лети,

дори с насмешка наблюдава заспалото си тяло,

помръдващо се бавно, сънено, и малко вяло, вяло.

А Тя, Душата, залисана е във игри със разпилените из хижата Емоции - Мечти! 

 

Сънува младото момиче - то много това обича,

сънува как Душата щ в гората подир горско духче - Фют, бързо, бързо тича!

Странно – държи го даже на каишка,

но изведнъж то се спира и по-нататък да върви не иска! 

 

Върти се в кръг и сумти, сякаш му се пишка!

Какво му става пък сега – Река във близост някъде шуми.

Във дясно стои гигантска горска мишка...

Уж я беше страх от тях, ами сега... амииии... 

 

Мирно и миловидно си стои гризачът - просто си клечи.

Клечи върху извита стара драконова кост,

образуваща върху реката буйна, нещо като мост.

Но щом го погледнеш -  Мишокът сякаш че те вика: „ - Оттук мини,  оттук мини!”

 

Страха преглътна си Душата и то на едри глътки,

чак от собствената си смелост я побиха тръпки...

По драконовата кост бързо със затворени очи преминава

и попада в зелен дървесен коридор на речната дъбрава!  

 

Пусто женско любопитство сякаш че я всмуква

и подир ятото святкащи Емоции - Мечти  по мистичния тунел надолу хуква.

В миг настава паника голяма!

Едната Мечта - Емоция, сутринта е излетяла първа и я няма!

 

Открили са частичките щ... Блъснала се е в надвесен над реката клон.

Душата каза: „ - Е, добре де, нека да си свети там - не правете от мухата слон!

Няма проблем, друга ще се зароди. Мечти, от мен да искате - мечти!”

Пусто Душевно любопитство! Я, я, я?  Какво там на дъното блести?   

 

Надвеси се Душата да надникне в тъмните води:

„ – Ха, ха, ха -  виж ти, на спящото ми тяло лицето му на повърхността се появи!

Гледай ти къде намерила е на момче едно Душата – под водата, моля ви се, да си спи!

Ми няма ли да се удави?  Ей, момче! Ела на въздух! Веднага от водата излезни!”

 

„  –  Не мърда! Как да му помогна, я?  Като съм само една Душа! 

И си нямам ни ръце, ни крака!

Ами ако клона над него осветя?  

Ми да! Ще пръсна  отгоре му още една Емоция - Мечта!   

 

Аха, размърда се! Дали ме вижда? Ръка над повърхността подаде...”

Момичето в просъница „ - Какъв невероятен сън! Олеее! Отде в гората този шум?

Нали е хижа в планината – или...?  Сън ли е и този шум? Нищо ми не идва сега наум!

От къде пък този зверски лай? Уж съм на почивка! Хм, все пак май, не е Рай! Да де!

 

И тук ли помияри лаят?  Уж сме в планината!

Такъв сън красив загубих! Какво ли става долууу – тюууу?!

Май е побесняло псе! Едно животно не могат да успокоят - тюууу?!  

И тук с бездомните четириноги проблем ли има общината?

 

Я да сляза! Нещо  става нейде там в предния двор.

Дааа... Това, дето лае и тича, не ми се вижда да е помияр дръглив.

Виж тииии -  какво парче! Прекрасен, млад, наперен Лабрадор”

Буен, непослушен, риещ със крака -  Виж тиии - какъв мъжкар красив!

 

Всички вън са в някаква смешна сутрешна  паника – сънена...

Кучето  лае, зъби се...

Не! Не е бездомно псе!

Щото пък...  отде се взе Лабрадор в  таз хижа, в нищото задънена...?

 

Момичето с летящите Емоции – Мечти,

към немирното животно  бааавничко се приближи.

Леко с топъл жест, нежната си момичешка ръка протегна.

Погледна го в очите и...  кучето сякаш се поуспокои, та чак приседна!

 

Хубаво животно, кожен тип нашийник, скъп синджир.

„ Хм – погледни! Накрая - примка, а във нея заплетен, прегризан, кървав клон?

Отстрани по устата също има кръв ! Ясно видял е зор и е гризал... и не от кучешки фасон...”   

В мига обаче, в който момичето синджира хвана - настана „панаир”!

 

Младото животно хукна през глава надолу по зеления баир.

Момичето след него тича, тича, тича...

Дърпа го да спре, но кучето след себе си я все повлича.

Гоненицата бе кратка, стигнаха без време до една палатка.

 

Вътре няма никой - куче и момиче бързо се споглеждат.

Погледи надолу към следите пресни свеждат.

И отново хукват през глава,

надолу, надолу, покрай буйната река.

 

От бягането на едно  место, момичето доста силно напред политна,

очи притвори за равновесието си да се пребори...

и сякаш чеее - това го е преживявала вече... Така поне щ се стори!

Откак политна... чак ситуацията щ стана любопитна.

 

За опит свой – във бягането безумно - пак очи притвори.

Ми да! Сънят от сутринта! Каишка -  сумтящо духче... 

Само дето не е каишка, а синджир и не е духче, ами куче!

Пак очи притвори и нещо щ подсказа, че още от съня сега ще се повтори!

 

Да, да, да! Невероятно! Eто там в далечината,

има паднал гърбав ствол дървесен - като мост е над реката.

И този изсъхнал клон с листата... досущ  е като Мишока от съня,

седящ на драконовия мост в средата.

 

Тук до ствола - мост явно следата свърши.

Кучето се спря и опашката не маха, ами сякаш трепери нервно и я кърши.  

Жално поглежда момичето в очи!

Ближе я по ръката и тъжно и провлачено скимти, скимти...

 

Сякаш казва:  „ - Бързо!  Моля ти се! Оттук нататъка си ти!”

Лъхна я момичето в лицето, на силен страх вълна една гореща.

Как през таз буйната река по дънера да прекоси отсреща?

Направи опит... но страхът не я пуска! И някак лошо щ се инати!

 

Последва реакция по човешки проста - затвори тя очи.

Сънят отново щ се появи и там видя как Душата щ, страха си, сама преглътна!

 „-Ти ли !” - Закани се момичето на страха  и като на  инат клепачите присви.

Направи крачка смело! И към страха от буйната вода неочаквано претръпна.

 

После за секунди всичко се разви.

Ето го и мистичния тунел от съня... и зелената дъбрава...

И като в съня сякаш нещо там я всмука и тя тича, тича, тича до забрава...

И  времето тук някъде незнайно как се изкриви...

 

И току пред очите щ мъжко тяло с кървяща рана на крака се появи.

От гърлото му идва звук хриптящ! Дори и на слабата утринна светлина,

видно бе, че на лицето му цвета отива към синкавина!

Реакция без мисъл! Шамари един, два, три!

 

Урок от курс шофьорски! ”- Мисли! Как беше? А да - почистване на устна кухина!

Ахааа, заседнал над езика мокър лист! Какво сега! Ах, да! Обдишване - уста в уста!

Такааа! Дишай! Дишай! Да! Да! Добреее... взе да се появява по лицето руменина!

Охо, съвзе се, даже май се опитва да ме погали със ръка!”

 

Момчето тихо промълви „ -Ти, ти пак си ти! Нали!? А Коя си ти?!

Кой  ти каза, че съм тук?

А къде съм? Има ли със тебе някой друг?

Знаеш ли, че днес твоето лице три пъти ми се яви!”

 

В тоз момент кучето със мокрия си нос в ситуацията влетя...

Момчето го погали „ - Браво, ти ли я доведе, Дют?”

Момичето се разсмя „ –  Донякъде той мен, донякъде аз него - ами да...

А мен ме доведоха Сънят ми,  Душата ми и Фют!”

 

 

Момчето не щ вярва: ” - Стига де, не ме карай да се смея сега!

Смея ли се, гърдите ме болят -  това с  Фют, това да не е някаква шега?

Щом и Дют е спрял и не е могъл да ме открие...

Как стана? Кажи ми? Тайни още имаме ли? Целувахме се вече - нали не сме на Вие?!?”

 

 „Целувахме ли се? Ха, ха, ха!” – разсмя тя: „Ти благодари на онези костенурки, ей ги там!

Ехеее, ма те още ли се любят? Аууу... кис, кис, кис,  ма как не ги е  срам?

И да благодариш на моята изгубена Мечта и на оня надвиснал над реката клон!

Ако го нямаше, от утре... само на звездите щеше да ходиш на купон!

 

Ами  другото... Не знам... Помогна ти нещо, може би беше моят сън,

може би Душата ми се е разхождала сама нощес навън!

Ама ти какво сега,  ще ми правиш тука горско интервю...

Без благодаря и без целувка, нищичко не  коментирам! Казвам, може би това е Дежа вю!”

 

Момчето „ - Вярно! Не ти казах! Благодаря, спасителке моя! Целувам те от душа и от сърце!

Извинявай!  Сега съм малко понатъртен и не мога да те вдигна на ръце!”

А имаш ли си някой и ще се видим ли, като се поопрая,

или срещата на живо с твоето лице се явява на виденията мои края?”

 

Момичето „ - Ти как мислиш, мокри ми дърдорко?

След като Сънят и Мечтата, и Душата ме доведоха при тебе тук,

сега ще хукна из гората да си търся някой друг?

Какви въпроси само... а иначе с целувките се правиш на отворко...”  

 

Избухна дружен смях в утринната горска тишина,

последван от весел лай,  придружен със кучешки подскоци,

ограждащи със лапи умни един от житейските уроци...

Че по някой път странните на вид неща дават ни в живота шанс преднина...






Тагове:   Мишел,   спасение,   дежа вю,   сън,   жан,   жар,   rygit,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rygit
Категория: Изкуство
Прочетен: 133605
Постинги: 104
Коментари: 47
Гласове: 95
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031