Септември започна… и както винаги е топъл!
Вярно - лятото знойно, тежко и горещо бе… 
От где ли мисълта довя ми този носталгичен вопъл…
Може би емоции… Е! Като на всяко море.

Пристъпвам унило по залез край брега 
и тъга в главата ми все се върти ли въртиии…
Отпъждам я нервно махвайки с ръка 
…поглеждам! А до мен бездомно куче върви. 

Няма по плажа, ни млади, ни стари, ни туристи.
Няма кокал подхвърлен до моста въжен.
И двамата с псето го даваме уж оптимисти 
нооо… кой от кой сме май, от тъжен по-тъжен.

Камък на брега стои особен - четвъртит
Със подписи безброй от всичките страни
Странен - и сякаш с любов навътре пропит…
напомня ми защо ли, за слънчевите дни.

Я! Нещо върху него нервно шуморли
Виж ти! Лист хартиен - затиснат с раковина…
Фрр - Фрр… от вятърът морски трепти ли трепти. 
Ха! Писано има… Да! На другата му половина.

Мдаа… Вече го чета. Такааа… Опит за стих. 
Има идея във него, но пък няма и цял ред…
Сякаш обаче копнеж се усеща - нежен и тих.
Хмм! Топло звучи… И то само в думи пет!?

Иии… аз реших да отвърна с нещо като куплет. 
Но написах само: „ Обичам те - Която и да си”
Еее! Съюзът е един в повече! Но думите са пет
И е кратко! Но все от тъга някой може спаси! 

Листът върнах на камъка - под раковината обратно.
Знам ли? Може пък да поиска и да ми отговори.
Ако на моето: ”Обичам те!” - ДВАМА е общото му кратно,
да ми пише точно Тя даже и възможно ми се стори.